Той трябваше да спаси Intel. Вместо това изтри 150 млрд. долара от пазарната ѝ капитализация

Поредица от производствени грешки помрачава дългосрочното ѝ състояние под ръководството на главния изпълнителен директор Брайън Крзанич, който през 2018 г. подава оставка, след като се установява, че има връзка със служител, в нарушение на политиките на компанията. Продажбите се сриват още повече при управлението на Боб Суон, бивш главен финансов директор, който поема лидерския пост.

Провалът на компанията в разработката на конкурентни мобилни чипове означава още, че тя до голяма степен пропуска бума на индустрията след 2010 г.

Вътре в Intel хората жадуват за славните дни на компанията.

Тъй като компанията е подложена на натиск от инвеститорите, членовете на борда на Intel се обръщат към Гелсингер, който да вземе място в борда. Тогава той предлага алтернативен път напред, който се противопоставя на тенденциите в индустрията и звучи като смел ход в това, което Гроув нарича една от неговите „стратегически инфлексни точки“.

Планът на Гелсингер – вместо да се адаптира към променения свят с повече аутсорсинг, Intel трябва да тръгне по обратния път и да изгради повече заводи, за да стане отново лидер в американското производство на чипове.

Членовете на борда се хващат на неговото представяне, с една уловка.

Те не просто искат истински вярващ в идеята човек като Гелсингер в борда. Те го искат обратно като главен изпълнителен директор.

Бум и крах

По времето, когато той поема управлението, компанията е в толкова лошо състояние, че не е ясно дали ще може да бъде спасена, от който и да е изпълнителен директор.

Предизвикателството пред Гелсингер е да разбере как успешно да реализира планове, които би имало по-голям шанс да успеят, ако са стартирани години по-рано.

Intel е един от последните останалите интегрирани производители на устройства (IDM), което означава, че едновременно проектира и произвежда чипове. Повечето компании избират едното или другото. Nvidia често е наричана производител на чипове, но всъщност не прави чипове. Физическият акт по производството до голяма степен се случва в заводите на TSMC – пионер в бизнеса с производство на полупроводници. Този модел променя индустрията завинаги.

Гелсингер иска да започне бизнес като този на TSMC в рамките на Intel. За да оправдае огромните капиталови разходи за изграждане на нови съоръжения за производство на чипове, които могат да струват 20 млрд. долара, Intel щеше да произвежда чипове по договор за други компании. Той наема множество инженери и мениджъри, които да се справят с новия бизнес, като набира много хора от редиците на дългогодишните ръководители на Intel, които са напуснали, след като компанията е загубила своя дух.

Той също така беше водещият индустриален поддръжник на Закона за чиповете от 2022 г., който предостави десетки милиарди долари от правителството за финансиране на фабрики за чипове и върна американското производство на картата. Сега правителството разчита на Intel като на единствената американска компания, способна да произвежда усъвършенствани чипове за отбранителната индустрия.

Той нарече стратегията си IDM 2.0 и постави вътрешна цел до 2030 г. Intel да стане вторият по големина производител на чипове по договор в света след TSMC.

Но един от проблемите беше, че Intel нямаше значими клиенти и беше малко вероятно да ги откъсне от TSMC или Samsung, без да може да покаже значително по-добри производствени възможности.

Имаше и проблем с културата. TSMC и другите производители на чипове по договор се навеждат, за да угодят на клиентите и да се уверят, че те получават точно това, което искат. Intel не беше толкова гъвкава. Нейните фабрики бяха свикнали да произвеждат чипове само за един клиент: Intel.

За да промени начина на мислене в Intel, Гелсингер се насочва към външната среда. Той обсъди закупуването на GlobalFoundries за около 30 млрд. долара, преди тази потенциална сделка да се провали. След това той сключи сделка за договор с производителя на чипове Tower Semiconductor, но тя беше провалена от китайските регулатори и Intel я прекрати.

Новият главен изпълнителен директор също така обеща да направи пет постижения в областта на авангардното производство на чипове в рамките на четири години. Това беше изключително бърз темп в индустрия, в която осъществяването на само един скок може да отнеме години и обикновено включва много милиарди долари разходи за инженеринг и производствено оборудване.

Отначало изглежда, че ветровете може да са се обърнали в полза на Intel. По време на пандемията хората, работещи у дома, се нуждаеха от лаптопи и друго оборудване, снабдено с чипове на Intel, както и сървърните ферми, които обработват интернет трафика.

Но този скок се оказва само еднократен. Дори бумът на изкуствения интелект не можа да извади Intel от дупката.

Intel беше инвестирала милиарди долари в AI чипове много преди появата на ChatGPT в края на 2022 г., купувайки стартъпи като Nervana Systems през 2016 г. и Habana Labs през 2019 г. Но в наши дни повечето AI изчисления се извършват от мощни графични процесори, произведени почти изцяло от Nvidia.

Макар че търсенето на чиповете на Nvidia да остава ненаситно, Гелсингер заяви през октомври, че чиповете за изкуствен интелект на Intel няма да достигнат целевите приходи от 500 млн. долара през тази година. Точно в момента, в който той се нуждаеше от пари, за да осъществи плана си за обрат, най-богатите технологични компании пренасочваха огромните си бюджети към Nvidia и други компании за чипове.

Сега неговото напускане може да ускори потенциалното разпадане на Intel на отделни производствени и дизайнерски предприятия - точно този резултат, който той се опита да избегне.