Учен: Различните форми на AI подпомагат процеса на преминаване към същинско мислене

От гледна точка на машини и технологии за пръв път имаме изкуствен интелект в този вид, като различните форми на AI подпомагат процеса на преминаване към същинско мислене. Това мнение изрази проф. Веселин Дафов, ръководител на катедра "Философия" във Философския факултет на Софийския университет, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Той напомни, че отдавна във философията стои въпросът за друг възможен разум, а възможностите на други „разумности и интелигенции, различни от човешката“, не са нещо ново за философията.

„Винаги има рискове едно творение да надрасне стопанина си", коментира проф. Дафов. „Например, една земеделска култура, която е обект на генна модификация, може да доминира над останалите сортове. Това може да стане с всяка субектност“, коментира още той.

Като друг пример той даде обучението и подкрепата на учениците да се развиват, но смята, че е възможно „те да използват това развитие за нещо лошо“.

Според проф. Дафов, ако мислим за AI като нещо, което ще има своя субектност, трябва да внимаваме той да не започне да претопява другите видове интелект. „Колегите по цял свят и в България поставят въпроса за това дали човешката цивилизация е застрашена. Освен това обаче философите се опитват и да дават отговори. Моят отговор е, че е нормално хората да правят неща, които са по-силни от самите хора, и това важи за всяко човешко изобретение“, коментира той.

По думите му, това се прави, защото човекът не може всичко да постигне сам. Съветът на учения е да знаем в какво точно изкуственият интелект е по-силен или по-мощен от нас, да признаем това, да се съобразяваме и да обучаваме хората как да боравят с него.

За пример как се възприемат новостите проф. Дафов посочи разпространението на печатната книга, като в началото е имало сходни притеснения – всеки ще може да чете, но ще може ли всеки да използва силата на това. „Тази тема не е никак нова и има стопански причини за нея, включително контрол над икономиката и социалния живот. Всяко средство създава опасности, ако се сгреши с употребата му, но то се прави за доброто на човека“, отбеляза ученият.

Проф. Дафов обясни, че „човешката разумност“ трябва да измисля и изобретява нещо ново, затова всяко дете трябва да бъде подкрепено в подобно начинание. Затова се надява в клубове и кръжоци то да може да задава въпроси. "Задаването на въпроси, задачи и задания е трудно нещо“, но по този начин AI подкрепя човешката креативност", убеден е ученият, който е преподавател в Центъра по „Философия за деца“ на Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“).

По какъв начин знанието може да премине в умения и компетенции? Каква е ролята на регулациите при откритията? Как се стимулира човешката креативност?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.