БОРИКА приближава България към европейски дигитален портфейл за цифрова идентичност

Електронните удостоверителни услуги в България със схемата за електронна идентификация B-Trust eID покриха изискванията на eIDAS Level High - най-високото ниво на доверие за електронна идентификация в Европейския съюз. Това съобщиха от БОРИКА, след като през февруари Европейската комисия оцени нивото на електронната идентификация, която може да се използва не само в България, но и в целия Европейски съюз отдалечено, и то с изключително високо ниво на сигурност.

Високата оценка, дадена от европейските експерти, е важна стъпка в подготовката на БОРИКА за следващата технологична иновация - изграждането на дигитален портфейл за цифрова идентичност, тъй като само схеми с високо ниво на доверие могат да са основа на бъдещата европейска екосистема.

Очакването е европейският портфейл за дигитална самоличност да бъде напълно безплатен и да се използва от всички граждани на ЕС, които биха искали да се възползват от това удобство, а приемането му да бъде задължително от всички институции, предлагащи публични услуги.

През май 2024 г. влезе в сила европейският регламентът за цифровата самоличност, който изисква всяка държава членка да осигури поне един портфейл за цифрова самоличност до края на 2026 г., а публичният сектор и регулираните индустрии да започнат задължителното му приемане от март 2027 г. Амбициите на Европейския съюз са до 2030 г. 80% от населението да използва дигитални канали за идентификация.

Европейският електронен портфейл за дигитална самоличност е инициатива, която Европейската комисия разработи, за да даде възможност на гражданите и бизнеса да се идентифицират, да подписват документи и да извършват електронни трансакции в ЕС, като контролират личните си данни.

В България Министерството на електронното управление публикува техническата архитектура за Европейския портфейл за цифрова самоличност, който трябва да се изгради у нас. Процедурата по обществено обсъждане по проекта на Закон за европейския портфейл за цифрова самоличност приключва на 19 март.

„В България има остра нужда от повишаване на ефективността на електронните услуги за всички – за бизнесa и за гражданите", посочи Александър Станев, съветник на главния изпълнителен директор на БОРИКА. Данните на компанията, която е в основата на технологичната инфраструктура на платежната индустрия в България, показват, че тя подпомага технологичният напредък в сферата на електронната идентификация.

От национално проучване сред 5749 участници се разбира, че 66% от анкетираните вече използват електронна идентификация, а 69% очакват дигиталните услуги да продължат да се разширяват през следващите години. В същото време 42% все още не подписват електронно, което показва значителен потенциал за бъдещо развитие, цитира данни от анкетата Николай Лазаров, директор „Маркетинг и комуникации“ в БОРИКА.

Компанията отчита и силни резултати при своите клиенти. Тя достига NPS (индекс на клиентска лоялност) 89% при подновяване на квалифициран електронен подпис. 75% от клиентите предпочитат изцяло дигитален процес при подновяване. Удовлетвореността при използването на облачен КЕП достига 90%, а 70% е ръстът при отдалеченото подписване. Тези данни показват промяна в потребителското поведение и нарастващо доверие към сигурните дистанционни услуги.

В БОРИКА отчитат особено силна динамика в сегмента на малките и средните предприятия. Все повече компании търсят не само електронен подпис, а цялостни решения за по-ефективно управление на документи и електронна идентификация. Лоялността към услугите на компанията също остава висока, като 36% от клиентите работят с БОРИКА повече от десет години.

„За нас най-важното послание е, че дигиталната идентичност вече не е тема на бъдещето, а реален инструмент, който прави услугите по-сигурни, по-бързи и по-удобни. B-Trust eID и останалите решения на БОРИКА дават на бизнеса, институциите и гражданите надеждна основа за работа в изцяло дигитална среда“, посочи Мартин Орешарски, директор „Удостоверителни услуги“ в БОРИКА.

Според него това, което липсва, е популяризация и познаваемост на услугите от потребителите. Той припомни, че в България Законът за електронния подпис датира от 2001 г. Тогава президентът Петър Стоянов го подписа символично с електронен подпис и България стана шестата страна в Европа, макар и не членка на ЕС по онова време, която прие Закон за електронния подпис и електронния документ.