Европа се готви да изпрати хора в Kосмоса с план за 10 млрд. евро

Европа иска да ограничи зависимостта си от чужди космически технологии, за да изпраща свои астронавти в космоса. Следващата ключова дата за решаване как да се направи това е 15 декември, когато страните членки на Европейската космическа агенция (ЕКА) ще се срещнат в Рим, за да обсъдят бъдещето на космическите изследвания, предава Euronews.

На масата са инвестиции в размер на милиарди евро, нови технологии и един стратегически въпрос: да се гарантира, че Европа може да достигне околоземната орбита със собствени средства, без да разчита изключително на услуги, предоставяни от чуждестранни компании.

Срещата на върха се провежда във време на трансформация в сектора. Държавите членки ще трябва да оценят предложенията за засилване на ролята на Европа в ниската околоземна орбита, да се подготвят за ерата след Международната космическа станция (МКС) и да изградят присъствие на Луната, като същевременно гледат и към Марс. Целта не е да се изостави международното сътрудничество, а да се участва в него с по-голяма автономност.

План за изпращане на европейски астронавти в космоса

Най-амбициозното предизвикателство е свързано с пилотираните космически полети. Днес Европа не разполага с напълно автономна система за изстрелване на астронавти и връщането им на Земята: за пилотирани мисии до МКС континентът зависи от възможности, разработени от САЩ.

Генералният директор на ЕКА Йозеф Ашбахер предложи да се инвестират около 10 млрд. евро за десет години, за да се разработи европейска система, способна да изпраща астронавти в космоса и да ги връща безопасно. Според представените от него оценки разчитането на услуги от чуждестранни доставчици би могло да струва на европейските данъкоплатци около 5 млрд. евро за същия период.

Залогът е отвъд транспортирането на астронавти. Автономният капацитет би запазил по-голям дял от инвестициите в европейската космическа индустрия, би стимулирал развитието на технологии за многократна употреба и би засилил преговорната сила на континента в международните програми.

Ракети носители

Автономността зависи и от наличието на надеждни ракети, които могат да бъдат изстрелвани достатъчно често, за да отговорят на търсенето. В тази област Европа може да разчита на Ariane 6, тежката ракета носител, разработена за институционални и търговски мисии, и на Vega-C - предназначена за извеждане на по-леки спътници в орбита.

Двете ракети носители са ключови компоненти за независим достъп до космоса. Vega-C, например, изведе спътниците FLEX и Sentinel-3C в орбита през септември 2026 г. като част от европейските дейности за наблюдение на Земята. Целта е да се консолидират възможностите за изстрелване и да се разширят възможностите както за публични, така и за частни клиенти.

Конкуренцията обаче е глобална. SpaceX е изградила модел, базиран на чести изстрелвания и ракети за многократна употреба, осигурявайки си централна роля на международния пазар. Следователно за Европа не е достатъчно просто да има собствени ракети носители: те трябва да бъдат конкурентоспособни и по отношение на цена, наличност и време за изпълнение.

Предизвикателството включва и нови търговски оператори. Германската компания Isar Aerospace направи крачка напред през септември, когато нейната ракета Spectrum достигна космоса, извеждайки в орбита пет малки спътника. За разлика от това, първият тестов полет през март 2025 г. приключи след около 30 секунди. Резултатът от 2026 г. показва напредъка на европейски сектор, в който стартъп компаниите се стремят да се конкурират с утвърдени оператори.

Товарни капсули и технологии за многократна употреба

Друго парче от пъзела е транспортирането на стоки до космическите станции и евентуалното им връщане на Земята. На 10 септември 2026 г. ЕКА възложи на The Exploration Company договор на обща стойност 760 млн. евро за следващата фаза на програмата ALADDIN, посветена на разработването на капсулата Nyx.

Споразумението предвижда 310 млн. евро за демонстрационна мисия и включва още 450 млн. евро за две допълнителни мисии, които все още предстои да бъдат потвърдени. Целта е да се докаже способността на Европа да превозва товари до ниска околоземна орбита и да ги връща обратно, започвайки с мисия до МКС.

В същото време индустрията работи върху ракети за многократна употреба, технология, която може да намали разходите за достъп до космоса. Това е контекстът за програми, ръководени от европейски компании като френската MaiaSpace и италианската Avio. За последната разработването на нови решения за задвижване и възстановяване на ракети носители остава област, която трябва да се следи, но резултатите от отделните демонстрации и техните срокове трябва да бъдат оценени въз основа на официални актуализации.

За Италия срещата на върха в Рим идва в момент, в който страната се стреми да засили координацията между бизнеса, научните изследвания и институциите. Космическият сектор включва големи индустриални групи, специализирани фирми, стартъп компании, университети, изследователски центрове и финансови оператори: сложна верига на стойност, в която способността за съвместна работа може да окаже решаващо значение за достъпа до европейски програми и международни пазари.

Europe is building its own capability to reach, land and operate on the Moon. Bringing together expertise from across Europe, Argonaut will deliver cargo and technology to the lunar surface, starting with its first mission from 2030. ?https://t.co/ldvWfeeCY6 https://t.co/5eRamxs1uh

— European Space Agency (@esa) October 23, 2026

Животът след Международната космическа станция и Луната

Европейският план е свързан и с промените в човешкото изследване на космоса. Според настоящите планове МКС трябва да приключи дейността си до 2030 г., докато търговски проекти за нова нискоорбитална инфраструктура тепърва се дискутират. За Европа осигуряването на роля в този сценарий означава да може да продължи да провежда научни експерименти, да разработва технологии и да участва в бъдещи мисии, без да зависи изцяло от избора на външни партньори.

Луната е другата основна цел. ЕКА иска да засили присъствието на континента чрез международно сътрудничество и разработване на целенасочени способности, разглеждайки земната орбита и лунните мисии като стъпки към изследването на Марс.

На 15 декември в Рим европейските правителства ще обсъдят вариантите, подготвени от космическата агенция. Не се очаква обаче тази среща да разреши всички уязвимости на сектора, но това ще бъде важна стъпка към разбирането кои цели са готови да финансират държавите и в какъв срок.