Тодор Ялъмов: Европейският акт за иновации ще превърне патентите в капитал

Новото предложение на Европейската комисия с Европейския акт за иновации се опитва да постави рамки на две основни дейности – едната е купуването на научно-изследователска и развойна дейност от страна на публичната администрация, а втората е създаването на правен режим за оценка на интелектуалната собственост и капитализирането на патентите. Този коментар направи зам.-деканът на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" проф. д-р Тодор Ялъмов в предаването „Бизнес Старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„Европа трябва да е по-единна, дори да върви към федеративност, тъй като има големи различия в данъчното третиране на разходите за научно-изследователска и развойна дейност“, отбеляза ученият и напомни, че от години всички в Европа виждат проблема, че мащабируемостта на компаниите е по-голяма в САЩ.

„Освен, че там има повече рисков капитал, Америка е единен пазар, докато Европейският съюз не е, колкото и да го наричаме така“, посочи проф. Ялъмов.

По думите му години наред Европейската комисия финансираше с 50% разходите за „пред-търговски поръчки, което представлява нещо средно между класическа обществена поръчка и преговори с научен институт или фирма, която да разработи нещо ново“.

Икономистът отчете, че този механизъм е абсолютно непознат в България, „може би защото е сложен“ но прогнозира, че в бъдеще ще се наложи.

„Активите на новите компании са патентите, докато нито една банка в момента не може да ви отпусне заем със залог патент“, каза Ялъмов.

Той съобщи, че оценките в момента са, че ще се отвори нов пазар за около 10 млрд. евро годишно с нови кредити, като рисковият капитал също ще включи патентите в стойността на компаниите. „Предвижда се да има ясна методика за оценка на патентите, единен пазар и център за компетентност към европейската патента служба“, добави ученият.

Той подчерта, че ЕС има европейска патентна система, но всяка отделна страна има своите различия. „От години ЕК се опитва да въведе т.нар. 28-ми регулаторен (наднационален – бел. ред.) режим“, каза още професорът.

По какъв начин идеята за т.нар. „регулаторен пясъчник“ (sandbox) за сътрудничество между регулаторите и иновативните компании ще помогне на технологиите да стигнат до пазара? Защо Нидерландия е добрият пример за пред-търговски поръчки в интерес на обществото? Как да станат по-конкурентни българските иновативни компании? Как Европа ще спре „изтичането“ на иновации?

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук.