Deutsche Telekom, Orange, Telefonica и 13 други европейски телекомуникационни доставчици отправиха най-силния си призив към големите технологични компании да споделят мрежовите разходи, позовавайки се на енергийната криза и целите на Европейския съюз за изменението на климата, предава Ройтерс.
Призивът беше отправен в момент, в който Европейската комисия се подготвя да потърси обратна връзка от двете страни, преди да отправи законодателно предложение, което може да принуди технологичните компании да помогнат да се плати внедряването на 5G и оптични кабели в ЕС.
Секторът, който инвестира около 50 млрд. евро годишно в инфраструктура, се нуждае от повече финансиране и по-бързо действие, твърдят изпълнителни директори на компании.
„Разходите за планиране и строителни работи се увеличават. Цените на оптичните кабели например почти се удвоиха през първото полугодие на 2022 г. По същия начин скоковете на цените на енергията и на други суровини също удрят сектора“, казват те.
„Навременните действия са задължителни: Европа пропусна много от възможностите, предлагани от потребителския интернет. Сега тя трябва бързо да се подсили за ерата на метавселените“, допълват изпълнителните директори. „За да се случи това и то да бъде устойчиво в бъдеще, вярваме, че най-големите генератори на трафик трябва да имат справедлив принос към значителните разходи, които в момента налагат европейските мрежи“.
Други подписали изявлението са Vodafone, Bouygues Telecom, KPN, BT Group, TIM Group, Telia Company, Fastweb и Altice Portugal.
Европейските телекоми твърдят, че американските технологични фирми като Google, Meta и Netflix отговарят за повече от половината от интернет трафика и трябва да поемат част от разходите за надграждане на инфраструктурата.
Технологичните гиганти преди са отхвърляли подобни искания, като казват, че вече инвестират в оборудване и технологии за по-ефективно доставяне на съдържание.


Почти 19 години работа за собствен дом: Къде в Европа жилищата са най-недостъпни?
Кои са най-опасните храни на крак през лятото
Стоянович: Храним се по начина, по който мислим - с отпадъци
Рекордните жеги в Европа водят до ръст на животозастрашаващите спешни случаи
Калфин: Бюджетът не носи изненади, плащаме цената на години безотговорно управление
Информация от анализатор е била пропусната при удара на САЩ по училище в Иран
Световното първенство и глобализацията печелят от играчите от диаспората
Екстремните жеги се превръщат в по-голяма заплаха за храните от войната
Си Дзинпин притиска Япония с ограничаване на износа на важни суровини
Европа избегна криза с авиационно гориво преди летния туристически сезон
Fiat 500 Coupe Zagato: Уникатът, който изпревари времето си
Toyota превръща „стария“ RAV4 в офроудър
Citroën превърна C3 Aircross в подводница на колела
Изненада: Ford оглави класация за качество
Китайските производители отнеха големия коз на японците
1430 за загинали, над 50 000 са в неизвестност след земетресенията във Венецуела
Димитър Манолов: Това е бюджет на инерцията
Николай Василев към властта: Некадърност, страх и мързел! Изхвърлете този бюджет
7 знака, че живеете в „тих развод“
Нощни акции срещу шума в София, ще проверяват обекти след 23:00 часа
преди 3 години Ами всъщност има резон в това. Инвестицията в ново обурудване струва пари, а тези пари не могат да се прехвърлят директно към потребителите. А големите печеливши от по-бързя интернет са именно въпросните технологични компании. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Е, ако осигурят някаква част от финансирането за изграждането на мрежата, с пълно право ще поискат и да притежават съответстваща на инвестицията част от инфраструктурата...По-разумно е да плащат по-високи цени впоследствие за трафика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Естествено, че трябва да помогнат поне с 30% от разходите, а не само да раздават дивиденти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар