Петролните ограничения срещу Русия - две стъпки напред и една назад, но в правилната посока

Това е една от най-силовите интервенции на световния петролен пазар в историята. От този понеделник ЕС забрани вноса на петрол по море от Русия. Той също така се присъединява към САЩ, Обединеното кралство и по-широкия Запад в забраната за транспортиране от компании на руски петрол навсякъде по света и за предоставяне на услуги в сектора (като застраховки), освен ако Москва не продава петрола си под определения таван, пише Financial Times в редакционен коментар.

Заедно ембаргото, забраните на услуги и таванът на цената представляват безпрецедентно политическо прекрояване на глобалните петролни потоци. Но въздействието на санкциите ще зависи от следващите ходове на Русия, Запада и онези полуразвити икономики, които се опитват да останат неутрални спрямо инвазията на Владимир Путин в Украйна.

В краткосрочен план малко може да се промени. Тъй като таванът от 60 долара за барел е близо до цената, на която руският петрол вече се търгуваше (финансовите рестрикции и корпоративното самосанкциониране предизвикаха голяма отстъпка спрямо световните цени), много неща могат да продължат както преди. По-специално, таванът на цените едва ли ще постигне обявената си цел да ограничи руските приходи достатъчно, за да осуети способността на Путин да води война.

Русия казва, че ще откаже да продава на страни, които „спазват“ ценовия таван. Ако значителни количества суров петрол бъдат изтеглени от пазара, цените могат да скочат до небето. В такъв случай обаче клубът на големите износители на петрол ОПЕК ще прецени дали нов петролен скок е в негов интерес. През уикенда картелът реши да не променя производството си, което сочи, че предпочита да поддържа ситуацията стабилна.

А и заплахата на Москва може да е блъф, в зависимост от това какво тя счита за „спазване“. Голяма част от руския износ се пренасочи към купувачи от полуразвити пазари като Китай и Индия. Няма изгледи те официално да приемат политиката на ЕС и Г-7, но не се въздържат да я използват, за да договорят по-стриктна сделка с Москва. Точно това е надеждата на Запада. Дипломатическият натиск за „мека“ коалиция, въз основа на това, че е добре за страните вносителки да получават по-евтин петрол, вероятно ще срещне повече желание, отколкото по-агресивния инструмент на вторичните санкции.

Западните приятели на Украйна имат още работа за вършене. Те трябва да положат дипломатически усилия, за да осигурят широко, макар и неофициално, спазване на ценовия таван. Русия би парадирала с пропагандна победа, ако сключва сделки дори малко над него. Те също трябва да предоставят достатъчно ресурси за наблюдение и прилагане на политиката. Западните доставчици на корабни превози и свързаните с тях услуги без съмнение ще се сблъскат с опити за заобикаляне на тавана, например чрез фалшифицирани документи.

Обърканата практическа реалност отразява хаотичната политическата дилема, пред която са изправени западните правителства в опитите си да намалят приходите на Русия, като същевременно ограничават разходите за себе си. Таванът води началото си от притесненията на САЩ, че петролните санкции, въведени първоначално от ЕС – без изключения за петрола, продаван под тавана – са отишли твърде далеч. Скокът на цената, който изтласкването на твърде много руски петрол от световните пазари можеше да причини, беше последното нещо, което администрацията на президента Джо Байдън искаше преди междинните избори.

Резултатът е донякъде противоречивото желание петролът да продължи да тече, но в хазната на Русия да не постъпват много приходи. Първоначалните санкции на ЕС навредиха повече на Русия, но също така биха наложили по-големи разходи на западните икономики. Американската самозащита надделя. Както при военната подкрепа и финансовите санкции, Западът отново донякъде не успява да изпълни обещанието си да направи всичко по силите си, за да помогне на Украйна. При своите планирани редовни прегледи коалицията трябва да се стреми да намали ценовия таван, ако е необходимо.

И все пак този последен акт на западно единство за каузата на Украйна не е малко постижение. Петролните санкции могат с право да се разглеждат като две стъпки напред и една назад - но в правилната посока, която западът трябва да продължи да поддържа.