Ливан копнее за национално единство, докато призракът на войната беснее

Имаше предишни моменти, когато изглеждаше възможност страната да излезе от сектантството. След убийството през 2005 г. на министър-председателя Рафик Харири и след експлозията в пристанището на Бейрут преди 10 години имаше протести и обществени искания за сериозна промяна. Бързо обаче старата политика се налагаше отново.

Горчиви спомени

Опасностите пред стабилността на Ливан се увеличават пропорционално на времето, в което ще продължи офанзивата на Израел, а хората се готвят за най-лошото.

Подозрението сред много ливанци е не само, че израелците ще останат на тяхна територия за продължителна окупация - те останаха в продължение на 18 години след инвазията през 1982 г. - но че също така имат поглед върху територия далеч отвъд река Литани, ключовата Синя линия, зад която „Хизбула“ трябва да изтегли силите си.

Ливанските цивилни са инструктирани да бягат на север от друга река по-дълбоко в територията на страната, Авали, на повече от 60 километра от израелско-ливанската граница. Това разширяване на определената зона за израелски операции – заедно с решението да бъдат извикани четири допълнителни резервни бригади в средата на седмицата за трансгранични операции, допринася за засилващата се паника в Ливан, че страната отново ще бъде смазана от наковалнята на войната.

Временният министър-председател на Ливан Наджиб Микати предупреждава, че страната му е изправена пред „една от най-опасните фази в своята история“ и поиска от ООН спешно финансиране за ливанците, разселени от военните действия досега.

Не на последно място сред проблемите е икономическата пропаст. Министърът на икономиката Амин Салам каза пред ливанската телевизия в сряда, че страната не получава достатъчно международна помощ. „Слабостта и парализата на Ливан ще имат сериозни последици за всички съседни страни. Нашата икономика не може да понесе и един ден на война повече“, добавя той.

Израел разширява ударите в региона, като се прицелва и в Йемен

Няколко района в Йемен, включително столицата Сана и летището в град Ходейда, са били подложени днес на въздушни удари, предава Ройтерс, като се позовава на телевизия „Ал Масира“ и на местни жители.  

Според близката до подкрепяните от Иран бунтовници хути медия а били нанесени удари и по град Дамар, предава БТА.

„Ал Масира“ казва, че въздушното нападение е извършено от американските и британските сили, но служител на британското правителство каза, че страната му не е замесена.

Подкрепяното от Иран движение на хутите от ноември миналата година извършва атаки срещу чуждестранни търговски кораби, плаващи край бреговете на Йемен, в знак на солидарност с палестинците заради войната на Израел с „Хамас“, отбелязва Ройтерс.  

Нападенията предизвикаха ответни удари от страна на американските и британските военни сили, разположени в региона, и станаха причина за нарушения в световната търговия, тъй като собствениците на кораби ги пренасочиха по по-дългия маршрут, заобикалящ Африка.

Лидерът на „Хамас“ не се разкайва, че започна войната и цели унищожение на Израел

Лидерът на „Хамас“ Яхя Синуар не се разкайва за атаките от 7 октомври 2023 г., които отприщиха войната, коментират пред Ройтерс хора, които контактуват с него. Синуар, 62-годишен, архитект на трансграничните нападения на „Хамас“, които се превърнаха в най-смъртоносния ден в историята на Израел, смята, че въоръжената борба остава единственият начин да се наложи създаването на палестинска държава, според четирима палестински представители и други източници от правителства на страни от Близкия изток.

Синуар въвлече Иран и цялата му „Ос на съпротивата“, която включва „Хизбула“, „Хамас“, йеменските хути и иракските милиции, в конфликта с Израел. Залогът му обаче не проработи, смята Хасан Хасан, автор и изследовател на ислямските групи в региона.

Въпреки това хватката на Синуар върху „Хамас“ остава непоклатима, въпреки някои признаци на несъгласие сред жителите на ивицата Газа. Той бе избран за генерален лидер на ислямисткото движение, след като неговият предшественик Исмаил Хания беше убит през юли при предполагаем израелски удар по време на посещение в Техеран. Израел така и не потвърди за удара.