Трансатлантическият съюз, какъвто го познаваме, е мъртъв

Вече два пъти големи сили избраха конференцията в Мюнхен, за да изнесат речи, които драстично промениха архитектурата на глобалната сигурност. През 2007 г. Владимир Путин предупреди, че Русия повече няма да следва правилата, определени от Запада, и ще третира Организацията на Северноатлантическия пакт като враждебна сила. Миналия уикенд САЩ изпратиха подобно послание на собствените си съюзници, шокирайки европейците и изпращайки трансатлантическия съюз в клинична смърт, пише колумнистът Марк Чемпиън в материал за Bloomberg.

Речта на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс излъчваше презрение към присъстващите в залата и отправи поредица от послания, които вероятно ще променят перспективите за сигурността на Европа толкова, колкото направи Путин преди 18 години. Последвалата трансформация доведе до три войни (Грузия през 2008 г., Украйна през 2014 г. и 2022 г.), пренастройване на европейските енергийни пазари и международни институции, както и нов военен блок за Москва, който включва Китай, Иран и Северна Корея.

Първото послание на Ванс към Мюнхенската конференция по сигурността беше, че администрацията на Тръмп се стреми да направи революция у дома и в чужбина. „Новият шериф“ в САЩ вижда повечето европейски държави като „вътрешна заплаха", каза Ванс с ясното внушение, че ако искат това да се промени, те ще трябва да омекнат към MAGA (от Make America Great Again, бел. ред.).

Европа, според Ванс, е изоставила основните демократични ценности, върху които е основан трансатлантическият съюз. Не обръщайте внимание, че шефът му се опита да отмени избори със сила. Вицепрезидентът отиде от другата страна на Океана, за да подкрепи политически съмишленици и да предупреди, че новата администрация на САЩ гледа на европейската върхушка като на опоненти в битката, от която се интересува най-много – срещу либералния ред, който Вашингтон създаде след Втората световна война и защитава оттогава.

Подчертавайки това, Ванс отказа да се срещне с германския канцлер Олаф Шолц. Вместо това той напусна конференцията, за да се види с Алис Вайдел, сълидер на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, която е на второ място с 20% резултат в проучванията преди изборите, които се провеждат днес.

В новата американска битка с либерализма вече трябва да е ясно, че Русия се възприема като възможен съюзник. Така и усилията на Путин да изгради сфера на влияние в Украйна и може би още по-нататък в Европа не са за Тръмп отвратително нарушение на международното право. Те са нещо, което самият той би искал да постигне и за САЩ в Канада, Гренландия, Панама и Мексиканския залив.

Ванс предаде следващото си послание просто като пренебрегна въпросите за сигурността и преди всичко Украйна, които европейските лидери и представители на отбранителния сектор се бяха събрали да обсъдят. Европа, намекна той, е твърде слаба, за да заслужи участие в консултации или място на масата с великите сили, които ще водят преговорите, а именно САЩ, Русия и евентуално Китай.

Всичко това е „неприемливо“, каза в отговор ядосаният германски министър на отбраната Борис Писториус. И въпреки това Европа вероятно ще го приеме. След като прекара в каменно мълчание по-голямата част от речта на Ванс, публиката му го аплодира, защото разбира, че европейците не могат да си позволят открит разрив със своя влиятелен – макар и скоро бивш – съюзник, защото те наистина са твърде слаби, за да се справят сами с Русия.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен запази самообладание, докато говореше преди Ванс. Тя изтъкна факта, че Европа колективно е предоставила повече помощ на Украйна от САЩ и е увеличила значително разходите за отбрана след пълномащабната инвазия на Путин преди три години. И двете твърдения са верни, макар и нито едното от тях да се оказа достатъчно. Нейните предложения да се подсили европейската отбрана са ключови, но закъснели с едно десетилетие.

Последната седмица беше повече от предупредителен сигнал за европейците. Най-лошите им страхове се осъществиха. Европейците вече знаят, че са сами, че не могат да разчитат на САЩ да спазват Член V от клаузата за колективна отбрана на НАТО и че Тръмп няма желание да ги включи в сделката, която се надява да сключи с Путин за прекратяване на войната. Дори още по-лошо е, че след като бъдат определени  условията на споразумението, той възнамерява Европа да поеме тежестта, включваща гаранциите за сигурност за Киев. Това е нещо, което всички в публиката на Ванс този уикенд – и преди всичко президентът на Украйна Володимир Зеленски – знаят, че Европа е ужасно зле подготвена да направи.

Европа все още се нуждае от САЩ и го знае, но Америка на Тръмп вече не вижда нужда от Европа. Това не означава, че действията на администрацията спрямо Украйна ще доведат до бързото прекратяване на войната, както се надяват американците. Исканията на Путин остават далеч от това, което Украйна може да приеме, а гласът на Киев се чува. Първият знак за това дойде този уикенд, когато Зеленски каза, че все още не е приел предложението на Тръмп за подкрепа в замяна на около половината от природните ресурси на Украйна. И защо да го прави, след като все повече изглежда, че така или иначе Киев ще бъде продаден на Кремъл?

Зеленски отхвърли самосиндикалната стратегия на САЩ, като заяви, че ще се срещне с Путин само след като бъде договорена обща преговорна позиция между всички съюзници на Украйна. Едва ли Европа може да запълни празнината, оставена от евентуално дезертьорство на САЩ. И това не е само заради липса на ресурси. Това е и защото администрацията на Тръмп изглежда решена да използва Украйна и национализма като клинове, с които да задълбочи разделенията на стария континент и като нищо да успее.

Това е предизвикателство, което европейските лидери е крайно време да приемат, като направят всичко необходимо, за да могат да осигурят своята колективна сигурност в един постамерикански свят, защото това е континент, който има много лош опит с необуздания национализъм. В края на краищата имаше конференция за създаването на нова епоха в Мюнхен през 1938 г., но „мир в нашето време“ така и не последва.