Превъоръжаването на Германия преобръща баланса на силите в Европа

Франция се чувства неспокойна

Тази промяна се усеща в Париж, където превъоръжаването на Германия се гледа със смесица от скептицизъм и безпокойство.

„Във Франция отбранителният апарат е в основата на системата“, изтъква европейски дипломат. „Разликата между Париж и Берлин е, че във Франция всеки служител в крайна сметка е служител на отбраната“.

Въпреки стремежа на френския президент Еманюел Макрон от 2017 г. насам за подобряване на френско-германските отношения, недоверието към Берлин остава дълбоко вкоренено във френските отбранителни кръгове.

Въпреки това индустриалната и икономическа мощ на Германия е също толкова важна, колкото и превъоръжаването на страната. „Няма да е необходимо да нахлуват в Елзас и Мозел“, шегуват се дипломати, визирайки френските региони, които Германия окупира през 1940 г. „Те могат просто да си го купят“, добавят дипломатите.

Отвъд историческото безпокойство френските и европейските власти се питат каква геополитическа роля възнамерява да играе Берлин под ръководството на канцлера Фридрих Мерц.

„Все още не е ясно какво иска да направи Мерц“, коментира европейски дипломат, базиран в Париж. „Германия ще трябва да поеме по-широка роля в международен план, но не е ясно как“, добавя той.

Последните търкания около европейския проект за изтребител от следващо поколение – Future Combat Air System (FCAS) – само задълбочават безпокойството.

Програмата на стойност 100 млрд. евро трябваше да бъде перлата в короната на френско-германско-испанското сътрудничество в областта на отбраната. Но забавянията и споровете за това коя страна ще получи по-голям дял от работата поставят това партньорство на изпитание до линията на провал в преговорите.

През последните седмици германски представители на отбраната обсъдиха резервни варианти, проучвайки потенциално сътрудничество с Швеция или Великобритания или път напред с Испания, но без Франция.

Тази перспектива тревожи Париж.

За Франция идеята за изтребител е по-скоро политически проект. Той е пряко свързан с нейната ядрена сила за възпиране, фундаментален аспект от претенцията ѝ за европейско военно лидерство. Ерик Трапие, изпълнителен директор на Dassault Aviation, която ще играе водеща роля в FCAS, е откровен с френските законодатели: „Не съм против проекта, но когато Германия казва, че ще изключи Франция, това не ви ли притеснява?“.

Ако Берлин вложи много пари, докато се обединява главно със скандинавски и източноевропейски страни, Париж рискува да загуби централната роля, на която отдавна се радва в европейската отбранителна архитектура.

Предпазливото одобрение на Полша

Не всички обаче виждат превъоръжаването на Германия като заплаха. Във Варшава то се възприема едновременно като необходимо и закъсняло.

„Полша се превърна в ярък пример сред съюзниците от НАТО по отношение на военните разходи“, коментира Марек Магиеровски, бивш полски посланик в Израел и САЩ. „Следователно настояваме другите партньори да последват примера. Но ако наистина ни е грижа за колективната отбрана, не можем да продължаваме да казваме: „Моля ви, всички да харчат повече за отбрана. Но не и вие, Германия“, изтъква Магиеровски.

Все пак спомените от миналото трудно умират във Варшава както от войната, така и от политиката на икономическа зависимост на Германия от Русия, водена от бившия канцлер Ангела Меркел.

„Повече ме тревожат търговските връзки между Германия и Русия, които все още са доста оживени, и нарастващият натиск в Берлин да се върне към обичайния начин на живот след войната в Украйна“, изтъква Магиеровски.

Тази по-мека линия по отношение на Русия е най-видима при крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която се радва на нарастващо одобрение при последните социологически проучвания.

„Когато мислим за „Алтернатива за Германия“ и дали те биха могли да получат власт, или да участват във властта в бъдещи германски правителства, това е повод за безпокойство“, споделя полски служител, добавяйки: „Алтернатива за Германия“ е пропутинска и има програма, която говори за възстановяване на част от полската територия. Не можем да започнем тази дискусия в Европа. Втората световна война започна, защото Германия беше недоволна от резултатите от Първата“.

Изместващ се център на тежестта

Взети заедно, бързото изграждане на мощ на Германия и смесените реакции на нейните партньори подчертават как центърът на тежестта на Европа се измества на изток. Икономическата сила на континента сега се трансформира във военно-индустриална, докато Франция се държи за ядрената си карта, а Полша се превръща в щит на източния фланг на НАТО.

В Брюксел това пренареждане представлява сериозно изпитание: може ли ЕС да канализира този импулс в общи структури или ще задълбочи фрагментацията на отбраната на блока?

Засега натрупването на власт от страна на Берлин се разглежда като завръщане към отговорност, а не като опит за доминиране. Но дори поддръжниците на одеята признават, че мащабът на промяната е труден за разбиране.

„Без съмнение може да е плашещо“, изтъква дипломат от ЕС. „Но Германия има коалиции. Тя е в ЕС и НАТО – и междувременно могат да се случат много неща“, заключва той.