Германия спира износа на оръжия за Израел

Германия спира износа на военно оборудване, което Израел може да използва в Ивицата Газа. Мярката е наложена, след като Тел Авив обяви, че ще поеме контрол над град Газа в анклава, а международните партньори на страната осъдиха решението на правителството, пише британският в. Guardian.

Канцлерът на Германия Фридрих Мерц публикува остро формулирано изявление след няколко седмици на открита критика към „неясните“ политически цели на Израел в територията и разгръщащата се хуманитарна катастрофа там. Досега обаче нямаше толкова конкретни политически последици за Израел от критиките, добавя медията.

Германският лидер признава, че Израел има право да се защитава от групировката „Хамас“ и да настоява за освобождаването на израелските заложници, отведени в Ивицата Газа от бойци на групата при нападението им срещу страната на 7 октомври 2023 г. Атаката постави началото на войната в анклава. По думите му, освобождаването на заложниците е от „най-висок приоритет“ на Берлин, наред с „решителни преговори за прекратяване на огъня“.

Мерц посочва обаче, че неговото правителство „вярва, че още по-твърдите военни действия в Ивицата Газа, за които израелският кабинет е взел решение, правят все по-трудно да се види как целите там могат да бъдат постигнати“.

„При тези обстоятелства германското правителство до второ нареждане няма да одобри износ на военно оборудване, което би могло да се използва в Ивицата Газа“, казва се в съобщението на германския канцлер.

Мерц казва, че администрацията му е „дълбоко обезпокоена от продължаващите страдания на цивилното население“ в Ивицата Газа. „С планираната офанзива израелското правителство носи дори по-голяма отговорност, отколкото досега, за провизиите“, добавя той.

Германия силно увеличи износа си на оръжие за Израел след 7 октомври 2023 г. Оттогава до 3 май 2025 г. са издадени лицензи за износ на военно оборудване за Израел на стойност 485 млн. евро.

Късно в четвъртък кабинетът по сигурността на Израел одобри план за превземане на град Газа. Това е поредна ескалация в близо двугодишната офанзива, която уби десетки хиляди палестинци и предизвика глад на територията на анклава.

Съобщението предизвика международно възмущение, като председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен призовава Израел да се откаже от плановете си. „Решението на израелското правителство да разшири допълнително военната си операция в Газа трябва да бъде преразгледано“, писа тя в социалните медии.

Фон дер Лайен настоява и за освобождаване на всички израелски заложници, които са държани в нечовешки условия, от „Хамас“, както и незабавен и безпрепятствен достъп на хуманитарната помощ за Ивицата Газа. По думите ѝ, „сега е необходимо прекратяване на огъня“.

Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес също осъжда решението на Израел, като заявява, че то „само ще причини повече разрушения и страдания“. Британският премиер Киър Стармър посочва, че решението на Израел е погрешно и призовава страната да го преразгледа. „Това действие няма да направи нищо, за да се сложи край на този конфликт или да се осигури освобождаването на заложниците. То само ще доведе до повече кръвопролития“, казва той.

Върховният комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк коментира, че планът на Израел „трябва незабавно да бъде спрян“. Турция също призовава международната общност „да предотврати прилагането на това решение“.

Германия от десетилетия поддържа непоколебими отношения на сигурност с Израел и описва отбраната на страната като критично ядро на националната ѝ идентичност поради отговорността ѝ за Холокоста.

Берлин наскоро отказа и да подкрепи неотдавнашните призиви в рамките на Европейския съюз (ЕС) за налагане на санкции на Израел заради масовите смъртни случаи на цивилни в Ивицата Газа. Една от предложените мерки беше да се спре споразумението за асоцииране с изключително благоприятни търговски условия или да се изключи Тел Авив от програми за финансиране и обмен като „Хоризонт“ и „Еразъм“.

ЕС е изправен пред критики, че не предприема действия срещу Израел поради глада и блокадите на комуналните услуги и помощите. Брюксел се безпокои обаче, че това ще предизвика разделения в блока, тъй като Германия, Унгария и Австрия дават приоритет на подкрепата за правото на Израел да се защитава.

В изявлението си Фридрих Мерц повтаря, че Израел трябва да позволи „пълномащабен достъп за доставки на помощи, вкл. от организации на ООН и други неправителствени институции“, за да „продължи да подобрява пълноценно и устойчиво хуманитарната ситуация в Газа“.

Той добавя, че Германия „спешно моли израелското правителство да не предприема по-нататъшни стъпки към анексиране на Западния бряг“.

Общественото мнение в Германия става все по-критично към Израел заради разпространението на ужасяващи кадри на гладуващи деца и многобройни жертви сред цивилното население в Ивицата Газа.

Проучване на общественото мнение, проведено от института за изследване на общественото мнение Forsa в края на юли, установява, че близо три четвърти от анкетираните смятат, че Берлин трябва да окаже по-голям натиск върху израелското правителство заради катастрофалната хуманитарна ситуация в анклава. Това мнение е най-широко разпространено сред избирателите на крайнолявата партия Линк и Зелените, но и сред подкрепящите управляващите партии, консервативния блок на Мерц ХДС/ХСС и социалдемократите.

Адис Ахметович, говорителят по въпросите на външната политика на парламентарната група на социалдемократите, приветства изявлението на Мерц. Той коментира пред Der Spiegel обаче, че спирането на доставките на оръжие „може да бъде само една стъпка – трябва да последват още“, включително евентуално суспендиране на търговския статут на Израел с ЕС.