Превъоръжаването на Германия преобръща баланса на силите в Европа

В продължение на десетилетия Европейският съюз (ЕС) функционираше на базата на негласно споразумение: Германия се занимаваше с парите, Франция - с армията. Сега нещата се обръщат, пише Politico.

Тъй като Германия цели да се превърне в доминираща военна сила в Европа, политическият баланс в региона се променя. Във Франция е налице борба за запазване на позицията на управляващите, докато в Полша превъоръжаването на Берлин връща на сцената стари призраци и създава усещането, че съюзът между двете страни може да е най-ефективният начин да се възпира Русия.

„Където и да отида по света, от Прибалтийските страни до Азия, хората искат от Германия да поеме повече отговорност“, изтъква Кристоф Шмид, германски депутат от Социалдемократическата партия (СДП), член на комисията по отбрана в Бундестага. „Очакването е Германия най-накрая да се активизира и да съчетае икономическата си тежест с отбранителна мощ“, добавя той.

Една Германия с най-голямата армия в Европа, въоръжена с най-модерните танкове, ракети и самолети, би била в контраст с хаотичния Бундесвер, осмиван заради ниския си морал и остарялото си оборудване. Тази военна мощ е обвързана с политическа и икономическа тежест - и Европа ще трябва да се адаптира към тази нова, доминираща Германия.

Очаква се до 2029 г. Германия да влага 153 млрд. евро годишно за отбрана. Това е около 3,5% от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), най-амбициозното военно разширение на страната след обединението на Германската демократична република (ГДР) с Федерална република Германия (ФРГ). Франция, за сравнение, планира разходите за отбрана да достигнат около 80 млрд. евро до 2030 г.

Полша си е поставила за цел да похарчи 186 млрд. злоти (44 млрд. евро) за отбрана тази година, което се равнява на 4,7% от нейния БВП - най-високото ниво в НАТО - и цели да разполага с една от най-големите и най-добре оборудвани армии в Европа.

Фискалните реалности също се променят. Париж се бори с дълг от над 110% от БВП и дефицит от над 5%, а възможността за вземане на заеми на Берлин дава на Германия свобода, на която съседите ѝ могат само да завиждат. Полша също се затруднява да контролира публичните разходи.

Представител на ЕС нарича промяната във военния потенциал на Германия значима. Друг дипломат го каза по-директно: „Това е най-важното нещо, което се случва в момента на ниво ЕС“.

За европейските дипломати този скок в разходите излиза извън рамките на бюджетните въпроси. Той оспорва историята, която блокът отдавна си разказва за това кой пази сигурността му.

Междувременно Берлин продължава да защитава силно националните си прерогативи в областта на отбраната. Страната се съпротивлява да даде по-голяма роля на Европейската комисия (ЕК) при закупуването на оръжия и планира да разчита в голяма степен на националните рамки, включително на новия закон за обществените поръчки, който систематично ще използва член 346 от Договора за ЕС. Тази клауза позволява на страните да заобикалят правилата на ЕС за конкуренцията, за да приоритизират вътрешните договори.

Подходът „Германия на първо място“ приема ясна форма

Германски документи за обществени поръчки, видени от Poitico, показват, че Берлин се готви да прокара през Бундестага договори за отбрана на стойност 83 млрд. евро до края на 2026 г. Това е безпрецедентен скок, засягащ всяка област на въоръжените сили, от танкове и фрегати до дронове, сателити и радарни системи.

И това е само началото. Зад нея стои много по-голям „списък с желания“ на Бундесвера на стойност 377 млрд. евро – дългосрочен план, обхващащ повече от 320 нови оръжейни програми във всички военни области.

Още по-поразително е къде ще отидат парите. Според плановете по-малко от 10% от новите договори са сключени с американски доставчици - обрат след години, в които Берлин беше един от основните клиенти на Вашингтон в областта на отбраната. Почти всички останали договори ще останат в Европа, а голяма част от тях - в собствената отбранителна промишленост на Германия.

За Европа това означава, че икономическият двигател на ЕС се превръща и в двигател на отбранителната промишленост, като Берлин насочва стотици милиарди евро към местни производствени линии, докато Франция и страните от Южна Европа остават фискално ограничени.

(Продължава на следващата страница)