Швеция попари Германия за програмата за изтребител от следващо поколение

Швеция няма да реши дали да се присъедини към европейските усилия за разработване на изтребител от следващо поколение преди края на десетилетието, коментира министърът на отбраната на страната Пол Йонсон пред Politico.

Коментарът е заради информацията, че Германия обмисля да се обърне към Швеция или дори към Великобритания като потенциален резервен партньор, ако преговорите между Париж и Берлин относно проблематичната система Future Combat Air System се провалят, отбелязва медията.

Йонсон, който беше на посещение в Берлин, заяви, че Стокхолм ще вземе решение за бъдещия изтребител „някъде между 2028 и 2030 г.“. Същевременно той подчерта, че новият самолет Gripen E на страната, построен от Saab, ще остане в експлоатация „поне до 2050 г.“.

„Инвестираме сериозно в запазването на свободата на избор, за да запазим капацитета си за проектиране, който според мен е уникален. Няма друга страна с 10 млн. души население, която да има способността да проектира изтребители – и е важно да запазим това“, посочва той.

Politico писа наскоро, че Германия е разочарована от желанието на френската компания Dassault да има по-голям контрол над FCAS - проекта за изтребител от ново поколение, в който участват Германия, Франция и Испания.

Берлин иска яснота до края на годината как проектът на стойност 100 млрд. евро може да премине към следващата си фаза. Както Йонсон, така и неговият германски колега Борис Писториус отричат FCAS да е бил предмет на разговори по време на посещението на шведския министър в министерството на отбраната на Берлин.

На въпрос дали страната му е отворена да се присъедини към програмата, Йонсон отговаря, че сътрудничеството е „в нашето ДНК“. Той декларира обаче, че Швеция няма да се откаже от суверенния си капацитет за проектиране на военни самолети. „Поддържането на нашите възможности за проектиране е много, много важно за нас, защото можем да се адаптираме към оперативните си нужди“, посочва той.

Йонсон потвърждава че Швеция планира да ускори и изграждането на военни сили, стремейки се да постигне новите цели на НАТО за разходи за отбрана – 3,5% от БВП за основна отбрана плюс 1,5% за свързани инвестиции, по-рано от повечето други членки на алианса. „Швеция се стреми да постигне това не до 2035 г., а до 2030 г.“, пояснява той.

Що се отнася до ЕС, министърът на отбраната на скандинавската страна очертава ясни граници. Швеция няма да подкрепи емитирането на съвместни отбранителни облигации – идея, за която настоява Франция. Ако тя стигне до съвета, Стокхолм ще гласува „против“. „Смятаме, че това трябва да бъде национална отговорност“, казва той.

Йонсон отхвърля и по-голяма роля на Европейската комисия (ЕК) в обществените поръчки.

„Ние не сме част от SAFE“, коментира той, като има предвид новия инструмент за финансиране на действията за сигурност в ЕС на стойност 150 млрд. евро.

Стокхолм предпочита покупките за отбрана да се управляват чрез Агенцията за подкрепа и обществени поръчки на НАТО, Организацията за съвместно сътрудничество в областта на въоръжаването или Европейската агенция за отбрана.

Йонсон отправи и остро послание към европейските съюзници, които изостават с помощта за Киев. „Не всички страни знаят какво говорят, когато става въпрос за подкрепа на Украйна. Това ме притеснява“, посочва той.

Министърът подчертава, че тежестта се носи главно от скандинавските и прибалтийските страни, Германия и Нидерландия. Швеция към момента е петият по големина донор на Украйна в света – позиция, която Йонсон предпочита страната му да не заема. „Бих предпочел Швеция да е на дъното, а не на върха“, казва той.

Южноевропейските страниу като Италия и Испания, както и Франция, като цяло дават много по-малък дял от БВП като помощ за Украйна.

За отношенията си със САЩ Пол Йонсон коментира, че Европа трябва да се подготви за постепенно намаляване на американските сили в Европа, тъй като Вашингтон се фокусира повече върху Индо-Тихоокеанския регион, дори когато потвърждава ангажимента си за обща отбрана по чл. 5 от НАТО.

„Европейците трябва да поемат по-голяма отговорност за конвенционалното възпиране“, казва той. Според него космическите активи, ударите с голям обсег и въздушният транспорт са областите, които ще отнемат най-дълго време за изграждане на капацитет.