Нацисткото минало пречи на Германия да сваля руски дронове

Германската армия не може просто да стреля по дронове във въздушното пространство на страната – и голяма част от причината е свързана със защитните мерки, въведени, за да не се повтори нацисткото минало на страната, пише Politico в материал.

Германската конституция, приета в сянката на Втората световна война, изрично забранява на военните, или бундесвера, да играят ключова роля във вътрешната сигурност на страната. Това е така, защото тези, които са я изготвили, са били наясно как нацистите и техните посредници във вътрешната политика са злоупотребявали с германската военна мощ, за да бъдат атакувани леви политически сили.

Но днес, на фона на привидно ескалиращата кампания на Кремъл с нахлувания на дронове във въздушното пространство, с която тества Европа, тези конституционни защити имат нежелан страничен ефект: ограничават способността на Германия да се защитава от провокациите на Москва.

„Трябва да изменим законите така, че единствените, които могат да се погрижат – а именно бундесверът – да получат и правомощията да го правят“, каза пред Politico Томас Рьовекамп, председател на комисията по отбрана в германския Бундестаг и член на консервативния блок на канцлера Фридрих Мерц.

Въпреки че бундесверът на теория може да вземе оръжие и в случай на голяма инвазия у дома, нахлуванията на дронове досега не се квалифицират като достатъчно сериозни атаки, според правни експерти. Според действащото законодателство армията може да сваля дронове само над военни бази.

Няма доказателства, че някои от дроновете, които наскоро са навлезли в германското въздушно пространство, са били въоръжени. И все пак, Кремъл изглежда използва дроновете за шпионаж, според германските власти. Миналата година имаше съобщения за забелязани дронове над съоръжения на оръжейния производител Rheinmetall и химическата група BASF.

Германската полиция има законното право да сваля такива дронове, ако сметне за необходимо, но няма техническа възможност. „Федералната полиция както и почти всички местни полицейски сили в момента нямат никакви възможности за защита от дронове“, посочва председателят на комисията по отбрана Рьовекамп.

Военните разполагат с повече такива възможности, но не са в състояние да действат до голяма степен заради историята на страната.

В имперска Германия и във Ваймарската република преди Втората световна война германската армия „е била използвана често и безмилостно, обикновено за нанасяне на удари по социалдемократи и леви правителства“, коментира професорът по публично право Катрин Грох от Мюнхенския университет на Бундесвера. „Повтарянето на подобни мерки трябваше да се избегне в конституцията от 1949 г., заради което днес имаме тези строги правила за Бундесвера“, допълва тя.

Адаптирането към „новата реалност“

Това поставя германските лидери в затруднено положение, опитвайки се да отговорят на провокациите от Кремъл.

В момента германската армия може да предоставя само това, което конституцията нарича „административна помощ“ в защитата срещу дронове. Нейните сили могат например да помогнат за идентифицирането на дронове или да предадат информация, ако бъде поискана - както се случи наскоро, когато дронове бяха забелязани над летището в Мюнхен.

Германският министър на вътрешните работи Александър Добринд планира да създаде звено за защита от дронове в рамките на федералната полиция и да създаде национален център за защита от дронове, който позволява на полицията, разузнавателните органи и военните да обединяват ресурси. Министърът също така възнамерява да прокара закон, който би позволил на военните да свалят дронове в германското въздушно пространство, ако се смята, че има застрашен човешки живот.

Конституционността на такъв закон обаче остава несигурна.

Ако Добринд очаква повече от „административната помощ“ на военните, въпросът „ще се озове пред Конституционния съд“, коментира Мари-Агнес Щрак-Цимерман, германски политик, която председателства Комисията по сигурност и отбрана в Европейския парламент.

Именно тук нещата стават особено трудни за относително слабата коалиция на Мерц от десноцентристки консерватори и левоцентристки социалдемократи. Възходът на крайните политически настроения, включително на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, Мерц има едно от най-слабите мнозинства в следвоенната история на Германия – и е далеч от това да притежава мнозинството от две трети, необходимо за изменение на конституцията.

Това рискува да остави Германия относително беззащитна срещу кремълските нахлувания с дронове в обозримо бъдеще – или поне докато полицията не развие способностите си за контрамерки.

Но според някои единственото трайно решение е да се промени конституцията, така че да позволи военните да имат по-активна роля у дома.

„Светът се промени и вече няма разграничение между вътрешна и външна сигурност никъде“, коментира още Рьовенкамп. „Гледайки напред, трябва да адаптираме конституционните си разпоредби спрямо реалността“, допълва той.