Ракетен удар отново разби Киев, напредъкът на Русия през 2026 г. е 41 кв. км*

Русия атакува масирано с балистични ракети ("Искандер - М") Киев в нощта срещу 2 юни, сочат данни на ВВС на Украйна. Съобщава се още и за групи дронове, ракети "Циркон" и "Калибър", както и крилати ракети, изстреляни не само към столицата, но и по други градове, включително Харков, Запорожие, Днипро и Одеса. Близките до границата населени места бяха обстрелвани с управляеми авиационни бомби.

Местните власти съобщават за разрушения в жилищни сгради, болница и детски градини в Киев, както и по енергийни съоръжения. Според руски източници гори административната сграда на "Укроборонпром" в украинската столица. Има съобщения за загинали и десетки пострадали при атаките в цялата страна.

По-късно ВВС публикува сводката си, която показа използваето на 8 ракети "Циркон", които наскоро Русия включи в своето ядрено учение, съвместно с Беларус, както и 33 "Искандер-М", 27 крилати ракети Х-101 и 5 "Калибър", или общо 73 ракети, както и 656 дрона. От тях свалени са 26 ракети Х-101 (основно от бойната авиация на Украйна), 11 балистични ракети и 3 ракети "Калибър", или общо 40 ракети, както и 602 дрона.

ВВС съобщава за директни попадения на 33 ракети и 33 дрона в 38 локации на територията на цялата страна

Предишната атака към украинската столица беше на 24 май. Тогава Русия използва и ракети, способни да носят ядрени бойни глави "Орешник". ВВС успя да отбие голяма част от ракетите, но властите предупредиха за растящия дефицит на зенитните ракети, които могат да противодействат на балистичните.

По време на участие във форума "Архитектура на сигурността" в Киев ръководителят на офиса на украинския президент Кирило Буданов съобщи, че най-голямата опасност за Украйна са именно балистичните ракети, както и дроновете и ракетите от комплексите С-400, използвани за удари по близките до границата населени места.

Според него ракети като "Орешник" са по-скоро "демонстративни средства".

В края на миналата седмица украинските власти предупредиха за готвен нов ракетен удар по Киев, макар че западни съюзници да се свързали с Кремъл по повод предупрежденията  за системните удари по "центровете за вземане на решения". Украинският президент Володимир Зеленски посочи, че не може да се има вяра на Русия и призова да не бъдат игнорирани заплахите за въздушна тревога.

Той отново направи това предупреждение и снощи, малко преди началото на въздушната атака.

Русия губи статуса си на бензиноколонка, но и добивът е застрашен

Нашите "далекобойни санкции" стъпка по стъпка дават резултат, съобщи още Зеленски в своето обръщение за 1559-ия ден от пълномащабната война. Той отбеляза, че през 2026 година са поразени 15 рафинерии, в резултат на което Русия ограничава износа на керосин до ноември 2026 година. Износът на бензин остава спрян, а се обмисля и забраната за износ на дизел.

"За държава, която доскоро беше определяна като "бензиноколонка", това е голяма загуба", каза Зеленски и допълни, че през май 40% от капацитета за първична преработка на петрол са извадени от строя.

Украински анализатори отбелязват, че ситуацията е много по-опасна, отколкото се смята на пръв поглед - ако темпът на украинските дронове се запази, до края на 2026 година ще бъдат спрени всички рафинерии в европейската част на Русия. В момента украинските дронове атакуват по-технологичната вторична преработка на петрол - производството на дизел и керосин, което е по-трудно за възстановяване.

Заради ударите на дронове собствениците на руските петролни складове се притесняват да съхраняват големи количества и това, заедно със загубения капацитет за преработка, вече застрашава и добивната индустрия. Много от находищата не могат да бъдат възстановени, ако добивът спре, сочат данни на руското Министерство на енергетиката.

Преговорите за мир могат да бъдат възобновени скоро

"Украйна предложи всеки формат за реални преговори, всеки формат за гарантиране на сигурността и формат за достоен мир. Единственият човек, от когото е необходимо решение, е руският лидер, който дори не получава пълната статистика за това какво всъщност се случва", каза още в своето обръщение Зеленски.

Според ръководителят на офиса на украинския президент Кирило Будаов преговорите за мир могат скоро да бъдат подновени като американската страна е потвърдила визита на преговарящите в Киев и в Москва. Буданов каза пред украински медии, че разговорите не са в тупик - неофициално диалогът продължава.

Властите в окупираните територии трябва да се справят с fpv-дроновете

Далекобойните дронове не са единственият проблем за Русия в последните седмици - все по-масирани са атаките с fpv-дронове по магистралата от Ростов на Дон до Крим. Говорителят на Крим Дмитрий Песков коментира пред журналисти, цитиран от ТАСС, че е работа на Министерството на отбраната и местните власти да се справят с тази заплаха. Така той отговори на въпрос за допълнителни мерки за защита на сухопътната връзка към окупирания през 2014 година полуостров.

Освен по доставките по това трасе украинските дронове са атакували и кораб, превозващ боеприпаси, в пристанището в Бердянск, показа видео, разпространено от 422 полк на безпилотните сили на ВСУ.

Ако проблемите с доставките станат критични за армията, Русия може отново да пусне доставките на горива и военна техника по Кримския мост. Те бяха спрени след взрива на микробус, подпалил жп композиция, превозваща горива през октомври 2022 година.

Напредъкът на Русия през 2026 г. е 40,6 кв. км

Напредъкът на Русия през 2026 година досега е 40,6 кв. км, сочат изчисленията на Института за изучаване на войната (ISW). Военните анализатори сравняват, че спрямо същия период на 2025 година Русия е държала контрола върху нови 515,8 кв. км. От началото на 2026 година Украйна е върнала 281,1 кв. км като това е само площта, която контролирана от руските войски, а не "зачистена" от руско присъствие, спрямо методиката на ISW.

Военните анализатори отбелязват още, че данните за април и май показват, че проблемите за руската армия не са свързани с метеорологичното време - зимата традиционно настъплението е по-бавно. Досега обаче руснаците са увеличавали настъплението през пролетта.

Близки до Путин настояват за намаляване на разходите за войната

Руският президент Владимир Путин се съпротивлява на исканията за намаляване на разходите за войната, пише Bloomberg, позовавайки се на свои източници. Според тях и висши военни от Министерството на отбраната, и от централната банка  са посочили, че прогнозните разходи за войната са непосилни за бюджета и има сериозен риск за изпълнението му.

Според публикацията руският  президент е наясно с тези проблеми, но е поискал първо да бъдат съкратени разходи, които не са свързани с войната. В Кремъл не искат рязко намаляване на разходите и заради срива, който ще се получи в компаниите, които са свързани с войната.

ISW отбелязва, че вероятната причина Путин да отказва да намали разходите е неговата увереност, че ще спечели в близък план. Анализаторите припомнят, че наскоро беше публикувана карта със силно преувеличени данни за руското настъпление и вероятно това създава грешна представа за хода на войната.

Над 7000 бойни действия през май

Украински военни анализатори съобщават за повече от 7000 бойни действия на бойното поле през май. Натискът продължава и в първия ден на юни (1559-ия ден от войната). Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщава за 249 атаки спрямо 276 ден по-рано. Русия е извършила и 91 въздушни атаки с 317 авиационни бомби, както и 3300 артилерийски снаряда по фронтовата линия и близките населени места. Използвани са и 9000 fpv-дрона.

Най-тежко е положението около Покровск, където ВСУ съобщава за 56 атаки. Ожесточени са боевете и около Хуляйполе (35), продължава настъплението и към Лиман и Костянтинивка. 

Според руски източници има значителен натиск в покрайнините на Костянтинивка, както и в граничните райони на Харковска област, където ВСУ съобщава за 13 атаки.

* Информацията е допълнена с данните на ВВС на Украйна за въздушата атака в ранните часове на 2 юни