Цигарени фабрики, бензиностанции и влакове - цели на руските ракети в Украйна

През 2014 година Украйна е произвела 86 млрд. къса цигари и е голям износител на тютюневи изделия, но в периода 2021 - 2024 година приходите от износа намаляват със 73%, а вносът се удвоява. Но цигарената индустрия е важна цел за руските удари, става ясно от анализ на руския военен наблюдател Михаил Звинчук, създател на един от популярните рускоезични канали в Telegram "Рибар" с близо 1,6 млн. последователи.

Той посочва, че по данни от 2024 година 26% от възрастните украинци пушат, а 38% от тях са започнали да пушат повече след началото на пълномащабната война. "Изчезването на обичайни стоки създава битов проблем", посочва той, обяснявайки системни удари по цигарени фабрики и складове в последните седмици. В края на август под ударите попадат складове на JTI и Imperial Brands в Киевска област, а в началото на септември - и на British American Tobacco, както и на Imperial Tobacco Ukraine.

"Цигарената криза е малко вероятно да се превърне в сериозен социален проблем. Ако обаче съвпадне с недостиг на електроенергия, гориво или храни, тя ще се превърне в поредната финансова тежест за все по-обедняващото украинско население", допълва още Звинчук.

Руски дронове удариха влак в близост до Полша

През последните дни руските дронове и ракети активно започнаха да атакуват и бензиностанции вече дълбоко в тила - в Лвовска област на 13 септември, складове с храни, както и жп депа и локомотиви.

Под обстрел се оказа и влакова композиция в близост до пункта "Яходин" на два километра от полската граница, а това трасе се е използвало от западни дипломати, прибиращи се след Ялтенската икономическа конференция в Украйна заради затварянето на въздушното пространство на страната.

Украинският жп оператор "Укрзалізниця" съобщи, че са получили съобщение за приближаващи дронове и са успели да евакуират пътниците.

Снимка: ДСНС Украйна

Малко преди ударите оттам е преминал влакът на бившия британски премиер Борис Джонсън, както и с други европейски дипломати и съветници по сигурността. Жп композицията е напуснала гарата по-рано от предвиденото. След инцидента, който Институтът за изучаване на войната (ISW) определя като умишлен с цел европейски служители, полският премиер Доналд Туск свика съвет за сигурност, а естонското Министерство на външните работи отбеляза, че това е поредната руска провокация в близост до границата на ЕС и НАТО.

През същия граничен пункт преди обстрела е преминал и външният министър на Полша Радослав Шикорски.

Руското Министерство на отбраната съобщи, че е ударило влаковата композиция, която е превозвала оръжия за украинската армия, макар че влакът се е движил от Киев към Полша.

Това се случва броени дни след като норвежкият министър на финансите Йенс Столтенберг, който беше генерален секретар на НАТО в периода 2014 - 2024 година, съобщи, че самолетът на украинският президент Володимир Зеленски е бил забавен в Молдова на път за Осло заради опасност от дрон.

Украйна се готви за тежка зима

В Украйна очакват и поредната тежка зима с нови атаки по топлофикации и енергийни обекти. През миналата зима след масираните атаки дори и големите градове като Киев бяха без електро- и топлоснабдяване през по-голямата част от денонощието при температури от -25°С.

Според съобщенията на Министерството на отбраната на Русия масираните атаки са насочени към предприятия за производство на дронове, по пристанища и кораби в Черно море, които се използват от украинската армия. Отбелязват се и системни удари по металургични предприятия, включително и на чужди инвеститори - например на Arcelor Mittal в Кривий Рих, както и по енергийни съоръжения.

Руските военни анализатори посочват, че масираните атаки по украинската икономика целят да направят страната по-малко привлекателна за "западните капиталисти", както и отбелязват, че колкото по-сериозни са щетите, толкова по-малко ще е желанието на инвеститорите да възстановят производството, дори и след края на войната. Сред засегнатите са активи на  Philip Morris, Mondelez, Cargill, PepsiCo, Bosch, Nestlé, Danone, Auchan, Unilever, Stellantis и други.

Обществото обръща внимание на ударите в тила, не на фронтовата линия

Масираните удари в тила диктуват настроенията в обществото повече, отколкото случващото се на бойното поле, посочва от своя страна рускоезичният канал в Telegram "Два майора". "Затова и сериите руски удари по украинската икономика са по-важни от поредното съобщение за следващите квадратни километри или превзето село, превърнато в руини от авиационните бомби", допълват още анализаторите.

Те посочват, че при това положение още по-"разочароващо" изглеждат фалшивите доклади за напредъка на фронтовата линия. "Два майора" отчитат провала на руснаците в Лиман. ISW също пише, че Русия не успява да реализира плановете си за Крепосния пояс на Донецка област, само доближавайки до Словянск, Дружкивка и Краматорск. Единствено напредък има към Костянтинивка, но градът остава под украински контрол близо година след началото на битката за него.

Припомняме и че в началото на септември руският президент Владимир Путин съобщи, че армията му е превзела и Святохирск, макар че руските позиции да са на повече от 13 км от града.

"Два майора" допълва още, че руснаците запазват инициатива в някои направления на фронтовата линия - около Добропиля и Дружковка в Донецка област, както и че се водят ожесточени боеве за Орихово. Анализаторите обаче признават и, че позициите на двете воюващи страни са отдалечени на километри от "зона на смъртта", над които непрекъснато кръжат дронове, което прави настъплението трудно.

Според анализите на ISW със сегашния темп Русия ще може да превземе Донецка област изцяло към 2032 година, ако изобщо успее да постигне тази цел. При това положение Москва претендира за територии, които не показва способност да превземе на бойното поле и поставят отказа от тях като условие за мирни преговори, пишат военните анализатори и допълват, че от изявленията на Кремъл няма отстъпление от другите териториални претенции - Запорожка и Херсонска област, както и "денацификацията" и "демилитаризацията" на Украйна.

Нещо повече - Русия почти не отбелязва напредък, тъй като Украйна е успяла да си върне над 745 кв. км в Донецка, Днепропетровска и Запорожка област през зимата и пролетта на 2026 година, сочат още данните на ISW.

Интензивността на бойните действия не намалява

Въпреки бавното придвижване по бойното поле интензивността на атаките не намалява и за 124-ти пореден ден битките са над 200 за денонощие. Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщава за 208 атаки спрямо 249 ден по-рано. В 1663-ия ден от пълномащабната война Русия е извършила и 90 въздушни удара с 286 авиационни бомби, както и 2,8 хил. артилерийски обстрела по позиции на фронта и близките населени места. Използвани са и 11,7 хил. fpv-дрона.

Най-интензивни остават боевете в Покровското направление (26) и за Костянтинивка (20 атаки). Остава ожесточена битката за Словянск, където ВСУ съобщава за осем отблъснати атаки, както и за Хуляйполе. Регистрирани са единични атаки в Краматорск, Лиман и Купянск.

Украйна също отговаря на ударите в тила

Украйна също не спира с атаките си по рафинерии, превръщайки Русия от ключов износител на горива във вносител. По тази причина и президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по време на посещение на голф турнир в Ирландия, че Киев трябва да спре атаките по горивните бази, защото предизвикват дефицит на дизел в Русия и цената му расте в САЩ.

В сутрешните часове на 14 септември под обстрел на украинските дронове отново е Краснодарския край. Ден по-рано под ударите попадна "Славянск ЕКО“ - една от големите рафинерии в южната част на Русия капацитет е около 5,2 млн. тона петрол годишно. На 13 септември беше подпалена и рафинерията "ТАНЕКО" в Татарстан.

Международната агенция за енергетика (МАЕ) ревизира в доклад от края на миналата седмица прогнозата си за преработката на петрол в Русия до 4 млн. барела дневно, или с 30% по-малко спрямо преди войната, в следващите 18 месеца. От агенцията допълниха, че и тези очаквания могат да бъдат променени в посока надолу, защото украинските дронове атакуват много по-ефективно съоръженията за вторична преработка на петрол, което отнема повече време за ремонт.

От началото на годината са ударени 26 рафинерии на територията на Русия и дефицитът на бензин вече достигна Санкт Петербург. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко призна за липсите на бензин АИ-92 и АИ-95, макар че недостиг на дизел не се регистрира.

Той отбеляза, че до началото а октомври ще бъдат осигурени допълнителни доставки и нови логистични вериги.

Първа битка на морски дронове

Украинските военните разпространиха кадри на една от първите битки на безпилотни лодки в Черно море, спечелена от украинския дрон, разстрелял своя руски противник с изстрели с едрокалибрено оръжие.

Морските битки постигнаха почти пълна блокада на Черно море и за двете воюващи страни и според публикация в "Крим. Реалия", издание на "Свободна Европа", след богатата реколта към 1,5 млн. тона пшеница е блокирана в Крим, което оказва допълнителен натиск върху икономиката на полуострова след спада на нощувките от 70% през това лято.

Украинският президент Володимир Зеленски съобщи в интервю за украинския канал "Интер" по време на своята визита в Канада, че много държави опитват да договорят енергийно примирие и зърнени коридори в Черно море, защото блокадите вече се отразяват върху цените на храните в световен мащаб. Сред тях са Саудитска Арабия и други държави Близкия изток и Африка.

Предстои тест на ракети срещу реактивните дронове

Зеленски коментира още, че в пакета за въздушна отбрана, който предоставя Канада има отделени 350 млн. долара за ракети Pac 3 (противобалистични ракети) за системите Patriot, ракети AIM, които се използват от системите за ПВО NASAMS, както и ракети за F-16 и срещу реактивните дронове, които Русия използва масово в момента в ежечасните обстрели към Украйна.

Очаква се скоро ракетите срещу реактивните дронове да бъдат тествани в реални условия и ако дадат резултат, това ще бъде значително облекчение за въздушната защита.

Financial Times отбеляза, позовавайки се на свои източници, че Иран е поискал от Русия реактивни дронове, които да използва при ударите си в Персийския залив.

През последните месеци Русия изстрелва към 140 балистични ракети към Украйна месечно, допълни още Зеленски пред DW. Той посочи, че по стандартите на западните военни, за да бъдат свалени са нужни 280 зенитни ракети, но такова количество Украйна никога не е получавала за месец. Зеленски посочи, че се надява на по  100-120 ракети Pac3 през зимните месеци.