ЕС тихо се подготвя за кошмарен сценарий на хибридна атака с жертви

Столиците на Европейския съюз (ЕС) тихо се подготвят за това как блокът трябва да реагира на мащабна хибридна атака, при която загиват няколко граждани – изход, който изглежда все по-вероятен, според петима дипломати и официални лица от ЕС, говорили пред Politico.

Усилията за подготовка обаче разкриват разногласия относно това колко голяма роля трябва да играе ЕС по въпросите на сигурността и дали усилията на блока се припокриват с тези на НАТО.

През последните седмици са се провели разговори за кошмарен сценарий на атака между постоянните представители в ЕС на всички 27 държави, събрали се в „ограничен формат“, което означава без телефони и асистенти. Дискусиите са се засилили след откриването на дрон, натъпкан с експлозиви, на летището в Лайпциг през август, твърдят дипломатите и официалните лица, на които е предоставена анонимност, за да обсъдят поверителните разговори.

Макар ЕС да обсъжда подобни сценарии от години – като представи „хибриден набор от инструменти“, насочен към координиране на реакциите срещу кибератаки, намеса в избори и саботаж – последните разговори се съсредоточават върху риска от по-сериозни атаки, които причиняват жертви в голям мащаб. Двама дипломати казват, че среща между постоянните представители на ЕС миналата сряда е била посветена конкретно на такива примери.

Откакто Русия започна мащабна инвазия в Украйна, ЕС твърди, че Москва е засилила кампанията си от кибератаки, саботаж и други тайни операции в целия блок.

„Европейските демокрации са изправени пред все по-голям брой заплахи“, заяви пред Politico европейският комисар по правосъдието Майкъл Макграт. „Ние укрепваме капацитета си да предвиждаме и откриваме заплахи, да подобряваме системата за ранно предупреждение и да гарантираме, че Европа може да реагира бързо и колективно, когато нашата демократична устойчивост бъде подложена на изпитание.“

Разговорите между дипломатите и министрите от ЕС са се съсредоточили върху разгръщането на екипи за реагиране при извънредни ситуации, отпускането на средства от бюджета на ЕС за подпомагане на засегнатата държава, както и върху това как трябва да комуникират лидерите на институциите на ЕС, казва един представител на ЕС.

„Трябва да сме подготвени за нещо сериозно“, заяви високопоставен дипломат от ЕС. „За съжаление, събитията в Лайпциг ни показаха, че един много сериозен инцидент, нещо, което води до многобройни жертви, не е изключено.“

Втори представител на ЕС добавя: „Предвид обхвата и мащаба на действията на Русия, рано или късно ще има жертви. Чист късмет е, че все още няма такива.“

„Много объркващо“

Блокът е в шок от почти ежедневните съобщения за т.нар. хибридни атаки – термин, използван от ЕС и НАТО за описание на подривна дейност, която не достига прага на пряк военен акт. Във вторник няколко моряци бяха обявени за изчезнали, след като корабът им беше потопен от дронове в Черно море, според български представители.

Това стана след инцидента на летището в Лайпциг, подозрителния пожар в полска наземна станция, обслужваща комуникациите на Starlink, и заговора за поставяне на запалителни устройства в търговски транспортни възли в ЕС и Обединеното кралство, наред с редовните нарушения на въздушното пространство.

„Съвсем очевидно е, че когато Русия използва все по-смъртоносни средства, за да тества нашата готовност и желание да предприемем контрамерки, в даден момент ще има жертви“, коментира Тея Тиликайнен, директор на European Centre of Excellence for Countering Hybrid Threats (Европейски център за високи постижения в борбата срещу хибридните заплахи). „В даден момент, умишлено или не, точно това ще се случи.“

Ако няколко граждани на държави членки на ЕС или на НАТО бъдат убити при нещо, което изглежда като атака, натискът за действие ще бъде огромен и върху двете институции. „Силно се опасяваме, че в даден момент ще бъде отнет животът на съюзник“, заяви дипломат от НАТО, което ще направи „натиска за действие много силен“.

Въпреки това дискусиите на ниво ЕС предизвикват критики от някои столици, че ЕС превишава ролята си в областта на сигурността и потенциално дублира основните функции на НАТО – трансатлантическия алианс, който е в основата на европейската сигурност от 80 години.

„Това рискува да обърка сериозно нещата сред лицата, вземащи решения, на всички нива“, заяви Оана Лунгеску, изтъкнат научен сътрудник в RUSI и бивш говорител на НАТО. „Ако има обърканост или дублиране, това рискува да забави процеса на вземане на решения, което има последствия, тъй като времето винаги е от съществено значение.“

Друг проблем е липсата на сигурни канали за комуникация в ЕС и подозрението, че чувствителна информация, споделяна по време на срещите на постоянните представители, може да бъде разкрита, заявиха няколко дипломати. Съобщенията, че бившият външен министър на Унгария е споделил съдържанието на разговорите на ниво лидери със своя руски колега, само засилиха тези опасения, което накара столиците да ограничат наистина чувствителната информация до форматите на НАТО.

Припокриващи се протоколи

Тази съпротива съвпада с усилията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да укрепи авторитета на блока в областта на сигурността.

В последната си реч за състоянието на ЕС в Страсбург бившата германска министърка на отбраната предложи „протокол за извънредна сигурност“, който да помогне на държавите от ЕС да координират действията си именно в такъв сценарий, какъвто се обсъжда. Очаква се протоколът, заедно с предложението на Фон дер Лайен за създаване на Европейски съвет за сигурност, да бъде включен в знаковата Европейска стратегия за сигурност, която трябва да излезе в началото на ноември, според двама дипломати.

Няколко дипломати обаче изразяват несъгласие, изтъквайки, че тези усилия биха отнели месеци за внедряване и потенциално биха дублирали функции, които вече съществуват в рамките на ЕС.

Вместо да създава нови структури, които увеличават сложността, един високопоставен национален дипломат заяви, че ЕС трябва да засили инструментите за реагиране при кризи, с които вече разполага, включително Интегрирания политически отговор на кризи (IPCR).

На Путин не му пука

Създаден в рамките на Лисабонския договор, IPCR позволява на държавата, която председателства ЕС на ротационен принцип, по искане на засегната страна да свиква извънредни заседания с участието на експерти от НАТО, ООН или други международни организации.

В случай на мащабна хибридна атака отговорността за вземане на решение относно най-добрия начин за действие остава на засегнатата държава. Франция задейства член 42, параграф 7 от Договора за ЕС след атентатите в Батаклан през 2015 г., което е единственият случай, в който е била приложена клаузата за взаимна помощ. Лунгеску обаче отбелязва, че това е било „политическо решение“ на Париж, което не е довело до значителни прояви на взаимна помощ освен координирането на разследванията за тероризъм между Франция и Белгия.

За да се избегне объркване относно това кой какво прави по време на събитие с многобройни жертви, Лунгеску заяви, че двете страни трябва да си разпределят задачите: НАТО да се занимава с обмена на разузнавателна информация и военното възпиране, а ЕС да се фокусира върху гражданската реакция.

За Тиликайнен усилията на ЕС за координиране на реакциите при хибридни атаки са полезни – в определени граници. Тя обаче отбеляза, че те „не са сравними с мерките за устойчивост на национално ниво“, като например финландският подход за „всеобхватна сигурност“.

Лунгеску подчертава също, че Москва не прави разлика между двете организации. „Честно казано, [руският президент Владимир] Путин не се интересува дали решенията се вземат от Coreper 2 или от Северноатлантическия съвет“, добави тя, като се позова на срещите на постоянните представители на ЕС или на органа за вземане на решения на НАТО. „Москва не мисли по този начин.“