Как американските сателити станаха ключова част от отбраната на Украйна

Как Европа използва своите сателити, за да помогне на Украйна?

Европейските военни разполагат с различни спътници за наблюдение на Земята, които помагат на украинските сили да локализират руски войски, танкове, артилерия и военни съоръжения, както и да идентифицират складове за боеприпаси, летища и ракетни установки. Украинските военни могат да използват тази информация, за да нанесат удари по тези съоръжения.

Финландските радарни сателити ICEYE могат да работят през нощта и да виждат през облачна покривка, дим и мъгла. Френските сателитни сензори откриват топлинно излъчване и идентифицират човешка дейност, която конвенционалните камери лесно могат да пропуснат.

Германия е платила на търговски сателитни компании, като например американската Planet Labs, за изображения с висока резолюция в помощ на Украйна, включително такива на руска територия. Това може да осигури данни за насочване и забелязване на движението на руските военни във времето - потенциално ключова разузнавателна информация, която би могла да осуети опит за атака.

Модел на спътник ICEYE в централата на компанията в Еспоо, Финландия. Снимка: Bloomberg

Кога Европа би могла да преодолее разликите в разузнаването?

Европа е принудена да спре да разчита на САЩ за собствената си отбрана, а военните бюджети в региона отново нарастват за първи път от Студената война насам. Част от тези нови разходи са насочени към „стратегически средства“ – комуникации и други системи, които имат огромно влияние върху воденето на война. Европейските държави се стремят да изведат повече спътници в орбита в тази връзка.

Европейският съюз (ЕС) изстреля първия от близо 350 спътника за сигурна комуникация Iris2. ICEYE наскоро подписа споразумение с Nokia за разработване на „съзвездие“ от сигурна комуникация за европейска отбрана и сигурност. Airbus SE от десетилетия изгражда спътници, а германската Rheinmetall AG се включи в играта, включително чрез партньорство с ICEYE.

Темпът на внедряване обаче е ограничен, тъй като регионът не разполага с достатъчно ракети с мощност за изстрелване на тежки военни спътници в орбита. Единствената суверенна тежка ракета носител в Европа е Ariane 6, която се изстрелва около 10 пъти годишно от Куру, Френска Гвиана, която се намира на северното крайбрежие на Южна Америка. А европейските правителства искат да избегнат използването на SpaceX, тъй като предпочитат сами да намерят пътя си в орбита.

Може ли Европа да бъде равна със САЩ по отношение на космическото разузнаване?

Никоя съществуваща или планирана в момента европейска услуга не би могла да се сравни с мащаба и възможностите на Starlink. Най-близкият съществуващ европейски еквивалент е OneWeb, система от около 600 спътника, управлявана от френската компания Eutelsat.

Сателитите на Starlink обикалят на височина от около 550 км, което е около половината от тази на мрежата на OneWeb. Това води до по-кратки периоди на закъснения при предаване на сигнала – ключов фактор за военните системи.

Мрежата на Starlink с 10 хил. спътника предлага и по-голям капацитет за данни и по-добро покритие, а терминалите ѝ са по-малки, така че могат да се монтират по-лесно на дронове.

Що се отнася до военните наблюдателни спътници, няма европейски план, който да може да се сравни с американския SBIRS. САЩ имат близо 250 военни спътника в орбита, в сравнение с около 150 за Китай и около 100 за Русия. Европа има около 50 такива спътника.

Освен изображения, американските сателити могат да прихващат комуникации и други предавания - т.нар. „сигнално разузнаване“, което може да се използва и на бойното поле.

Космическите сили на САЩ също така обявиха през септември, че са разположили оперативно оръжие в орбита, въпреки че официални лица отказаха да разкрият вида на системата.