Проблемите около влошената бизнес среда остават нерешени

Задълбочаване на проблемите с корупцията отчитат и от The Heritage Foundation и The Wall Street Journal, които ежегодно изготвят класация на държавите по света според икономическата свобода. Без промяна са показателите „права на собственост“, „свобода на инвестициите“ и „финансова свобода“.

Резултатите от последното изследване на Евробарометър показаха, че за 95% от българите корупцията у нас е основен проблем.

Бизнесът у нас продължава да се оплаква от административната тежест и неадекватното определяне на размера на събираните държавни и местни такси.

В края на миналата година държавата обеща до края на 2012 г. да спести на фирмите около 110 млн. лева само от облекчаването на административни процедури и поевтиняването на различни такси. До края на 2014 г. се очаква спестената сума да набъбне до над 300 млн. лева на година.

Бави се обаче въвеждането на разходоориентиран размер на държавните такси. Бизнесът посочва освен това, че рядко се изготвя същинска предварителна оценка на въздействието, преди да се пишат нови процедури, режими и политики.

Милиарди се изляха в процеса по изграждане на електронното правителство, но наличните услуги и регистри, до които граждани и фирми имат достъп онлайн, са незадоволително малко. Около трийсетина са административните услуги, които могат да се ползват онлайн от общо около 700 възможни, показват данни на БСК.

Изграждането на електронното правителство продължава, а в началото на годината председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев отбеляза, че вече има промяна в „разбирането на правителството“ по въпроса.

От стопанската камара обаче посочват, че няма пътна карта за процеса за изграждане на електронното правителство, както и необходимите за целта средства и график за обучение на чиновниците.

През ноември миналата година БСК за пореден път алармира за непредсказуемата и нестабилна правна среда в България и честите промени в законодателството, включително и лобистки поправки в нормативните актове. Пресен пример е Законът за горите, който под натиска на „Витоша ски“ претърпя сериозни редакции, които доведоха до силна обществена реакция.

Промените в законовата уредба не се извършват съгласно изискванията на приетото и действащо законодателство, предупреждават от стопанската камара. Голямата част от новите закони и поправките в стари нормативни актове се внасят без изискуемата оценка на въздействие. Не се внасят и разглеждат също така и оценките на въздействие след въвеждането на измененията.

Нараства броят на подзаконовите нормативни актове, което води до „раздробяване“ на нормативната уредба, посочва организацията. Силна е и намесата на държавата в стопанската дейност чрез въвеждането на голям брой регулативни режими със специализирани закони.

Решението на всички тези проблеми е едно – реформи. С наближаващите избори обаче едва ли ще се случи нещо съществено, защото цената на реформите се изразява в поемане на политическа отговорност.