Кои мерки могат да повишат заетостта у нас през 2013 г.?

И през следващата година заетостта в България ще продължава да намалява и ще бъде основен проблем на пазара на труда. Това прогнозира пред Investor.bg заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков.

Той посочи, че очакваният догодина ръст на брутния вътрешен продукт от около един процент няма как да доведе до разкриване на нови работни места. Но по-неблагоприятната прогноза, която експертът сподели, е, че дори при по-добър развой и по-висок икономически растеж, той няма да се отрази върху заетостта, а по-скоро върху производителността на труда. Съкращенията на работници ще продължават в стагниращите сектори, а скромен ръст е възможен в сферите на машиностроенето, туризма, селското стопанство.

Според Димитър Бранков, освен да се разчита на еврофондовете и на субсидираната заетост, може да се приложат някои по-ефективни мерки за повишаване броя на работещите у нас. Без да разделя мерките на краткосрочни и дългосрочни, той посочи някои от най-важните.

Сред приоритетите следва да бъдат иницииране на промени по казуса с несъстоятелността със задна дата, което е разрастващ се процес. Необходим е и ред по признаване на данъчния кредит и обезпеченията, които се търсят от коректните търговци за сметка на фирмите фантоми. Следват мерките по стимулиране на местното производство, които да намалят чувствително конкурентния внос.

Необходими са и кардинални промени в Кодекса на труда по отношение на временната заетост – трябва да се направят промени, така че всички да участват на пазара чрез гъвкави форми, да се стимулира почасовата заетост на майки, младежи, хора в предпенсионна възраст и други.

Положителен ефект върху повишаване на заетостта ще окаже създаването на електронен регистър на образователния профил на гражданите. Тъй като в момента такъв не е конкретизиран дори на ниво предприятие.

Необходима е промяна във визията по разходването на еврофондовете. Те и сега помагат за заетостта, но в следващия програмен период трябва да се намали броят на приоритетите и фокусът да се постави върху мерките, които ще осигурят икономически растеж и добавена стойност.

Иначе данните за спада на заетостта у нас се потвърждават както от националната статистика, така и от европейската. По данни на Националния статистически институт през второто тримесечие на годината намалява броят на заетите спрямо второто тримесечие на 2011 година с близо 3% и към юни тази година те са 3,3 милиона души.

За периода април-юни България е държавата от ЕС с най-силен спад на заетостта, показват данните на Евростат. За второто тримесечие на настоящата година заетостта у нас е намаляла с 1,3%, което ни поставя на първо място в Европейския съюз по спад на заетостта през тримесечието. В същото време, според Евростат, броят на заетите в държавите от еврозоната е останал без промяна в посочения период.

Тревожно е, че не само бизнесът, но и управляващите съобщават за възможността още хора да изгубят работните си места. От изявленията на социалния министър Тотю Младенов разбираме, че догодина целта е задържането на равнището на безработица. Изпълнителният директор на агенцията по заетостта Камелия Лозанова също даде сигнал, че през следващата година броят на заетите ще намалява, безработните ще се увеличават, включително и при младежите.

Наред с това се очаква увеличение на неактивните лица на пазара на труда - тези, които не търсят работа и не се регистрират в бюрата по труда, както и нарастване на обезкуражените, които са продължително безработни повече от две години. Допълнителен негатив ще бъде, че през следващата година към безработните ще се влеят и много съкратени през 2011 и 2012 година. Това ще бъдат хората, чиито периоди на получаване на обезщетения за безработица изтичат.