Липсата на реформи задуши пазара на труда през 2012 г.

Изминаващата 2012 година не донесе нищо добро на пазара на труда, или поне това сочат статистическите данни за равнището на безработицата, за свободните работни места, за броя на наетите и освободените, за нивото на доходите в различни икономически сфери.

И през тази година най-големите страхове на българите бяха свързани с невъзможността да намерят работа и с опасността да бъдат освободени. Темата за ниските доходи, които се топят, заради нарастващите цени на стоки и услуги, също е на дневен ред.

Като цяло 2012-а година ще се запомни с тоталната безпомощност на държавата да проведе активни политики, които да въздействат положително на пазара на труда без традиционните обяснения за отражението на световната криза у нас. Нито европейските средства, които се харчеха за заетост, нито мерките на социалното министерство и субсидираната заетост, оказаха положителен ефект върху задушаващия се трудов пазар през годината.

Общата картина

Фактите са красноречиви – през настоящата 2012 година около 100 хиляди души са загубили работата си. За последните четири години над 400 хиляди работни места са закрити, а през 2013 година се очаква още около 200 хиляди души да изгубят работата си. Опасенията идват от това, че към момента все още работят предприятия, които агонизират и работещите в тях около 200 хиляди души, всеки момент могат да бъдат освободени.

Безработицата продължи да расте

През 2012 година броят на безработните продължи да се увеличава, като за първи път през тази година сезонната заетост не оказа положително влияние за стопяването на безработните. Въпреки мерките само за една година безработните са нараснали с повече от един процент. По данни на Агенция по заетостта през ноември тази година те са били 11,3%, а за същия период на миналата година - 10%.

Реалната безработица в страната (включват се нерегистрираните в бюрата по труда, бел. ред.) през годината вече е около 20%, докато през миналата беше 18%.

Изключително тежък проблем се оказва нарастващата младежка безработица. От Агенция по заетостта отчетоха бум на младежката безработица още в началото на годината. По данни на държавната агенция липсата на заетост сред младите е малко над 20%, докато според Евростат тя надминава 30 на сто. Половината от младите хора на възраст до 29 години нито учат, нито работят.

А повечето свободни работни места в страната са концентрирани в сектори, изискващи ниска квалификация и предлагащи ниско заплащане, което ги прави неатрактивни.

Към края на годината са вакантни около 16 хиляди работни места, към които липсва интерес. Според експерти и представители на бизнеса високата младежка безработица в България не се дължи само на кризата, а произтича от липсата на реформи на пазара на труда. Тежките регулации на трудовия пазар, липсата на проекти и инвестиции, които да поемат безработните като цяло, са в основата на безработицата.