Актуализация на бюджета: 200 млн. лева повече разходи, но за какво?

Защо в такъв случай тези допълнителни разходи не са разписани в разходните пера в бюджета, за които се отнасят, а са добавени към резерва за непредвидени и неотложни разходи? Тази липса на конкретика при разписването на новите разходи автоматично навежда на мисълта, че изложените мотиви за допълнителни разходи не включват всички допълнителни разходи и правителството би искало да си остави свободата да харчи част от тези допълнителни средства по свое усмотрение.

Липсата на конкретика се вижда и в самите мотиви зад допълнителните 160 млн. лева за разплащане с бизнеса и 40 млн. лева за социална подкрепа. Вижда се, че зад гръмкото обещание за „разплащане с бизнеса” всъщност стои един доста селективен подход за изчистване на задължения само на силовите министерства. Освен това там попадат и „инвестиции по бюджета на Министерство на здравеопазването” и „средства за земеделските производители”, които очевидно нямат нищо общо със заявения приоритет за разплащане с бизнеса. Липсата на каквито и да е било числа за всяка от тези нужди (задължения на силовите министерства, средства за земеделци и инвестиции на МЗ) също правят тези допълнителни разходи трудно защитими.

При допълнителните 40 млн. лева, обединени под ангажимента за „подкрепа за гражданите”, са цитирани недостатъчни средства за интеграционни добавки за хората с увреждания. Този аргумент също не е убедителен, при положение, че бюджетът на програмата "Интеграция на хората с увреждания" на МТСП за 2013 г. е по-голям в сравнение с предходната година, т.е. трудно може да се говори за недофинансиране.

4/ Другият голям въпрос е защо при положение, че дефицитът се увеличава с 493 млн. лева, таванът за новоемитиран дълг се вдига с 1 млрд. лева. Този двойно по-висок таван, аргументиран с нуждата от по-голям комфорт и гъвкавост за финансиране на дефицита, е притеснителен заради възможността от още по-голямо раздуване на дупката в бюджета, която се дава по този начин. Другото възможно обяснение е, че се планират някакви разходи „под черта” (примерно посредством финансиране от фискалния резерв, което да бъде покрито с нов дълг), които няма да се видят в разходите, а ще се отразят единствено на фондовете във фискалния резерв.

Като цяло нуждата от актуализация на бюджета за 2013 не е аргументирана убедително и поражда изключително много съмнения за това как и за какво точно ще бъдат харчени допълнителните 200 млн. лева. Относително малките числа, с които се променят както приходната, така и разходната част на бюджета, навеждат на мисълта, че тази ревизия можеше да бъде избегната при добра воля от страна на управляващите.

Мерки за увеличаване на събираемостта на приходите и отлагане на някои разходи с по-нисък приоритет най-вероятно щяха да бъдат достатъчни тя да се избегне. Актуализацията за съжаление показва, че правителството предпочита да поеме по лесния път на увеличаване на дефицита и емитиране на дълг. А този път никога не води до богатство и просперитет за страните, които поемат по него.