Актуализация на бюджета: 200 млн. лева повече разходи, но за какво?

Преди дни Министерството на финансите (МФ) публикува готвените промени в закона за бюджета за 2013 г. и мотивите към тях. От двата документа се вижда, че с актуализацията на бюджета прогнозният дефицит ще се увеличи от 1,4% до 2% от БВП, което с лека ръка ще обърне тренда на свиване на негативния баланс от „свръхдефицит” (по европейските дефиниции)  през 2009 г. (4,3%) до 0,8% през 2012 г.

След поредица от противоречиви изказвания на премиера Орешарски и министъра на финансите Петър Чобанов, в които нуждата от актуализация се аргументираше с различни цифри и изобилие от „проблеми” в приходната и разходната част, публикуваният законопроект и мотивите към него показват следното:

1/ Промените се правят както заради очакването неизпълнение на приходите, така и заради идентифицирани от МФ нужди за допълнителни разходи. Мотивите зад промените обаче са изключително неубедителни или представляват откровени неистини.

2/ От мотивите разбираме, че при приходите се очаква неизпълнение с 293 млн. лева, изцяло заради по-ниски очаквания за данъчните приходи (с 555 млн. лева по-малко). Въпреки заложени по-високи постъпления при неданъчните приходи и заявена решителност да се бори контрабандата и измамите с ДДС, МФ е изчислило по-ниски от заложените в закона приходи с близо 300 млн. лева. 

Въпросът с приходите е откъде идва този песимизъм. Данните за бюджетното изпълнение до месец май по никакъв начин не говорят за очаквано неизпълнение на приходите – напротив, има ръст с над 7% при приходите и помощите за първите 5 месеца. Единственият данък, който бележи лек спад в събираемостта тази година, са акцизите, но там се наблюдава постепенно подобрение през последните месеци и ако тази тенденция се запази, може да се очаква изпълнение на заложените в закона приходи.

При по-ефективни мерки за прекъсване на контрабандни канали и ДДС измами, очакваното неизпълнение на данъчните приходи би могло да бъде свито до минимум и да бъде компенсирано с преразглеждане и замразяване на някои разходи с по-нисък приоритет.

3/ Най-голямата въпросителна се поражда от актуализацията на разходната част. Това, което виждаме там, е промяна само в едно единствено перо, а именно – „Резерв за непредвидени и неотложни разходи”. Там, в подперото „за структурни реформи и допълнителни фискални мерки” са заложени допълнителни разходи за 200 млн. и 400 хил. лева. Ето ги и неизбежните въпроси около тази актуализация на разходите:

Защо, при положение че в мотивите са разписани конкретни нужди от увеличаване на разходите, всички допълнителни разходи са разписани в това перо? Видно е, че 40 млн. нови разходи са предвидени за социални плащания за гражданите, а 160 млн. – за „разплащане с бизнеса”.