Същата картина можем да представим и по друг начин – приходите от един процентен пункт вноска на работодателите за лица трета категория труд като процент от БВП на страната. Това са на практика същите данни, но показани по друг, по-разбираем начин. Картината е същата –ръст на приходите през 2008–2010 г. и спад през 2011–2012 г. Ето как през бюджета на фонд „Пенсии” можем да изведем положителните икономически резултати от по-ниското данъчно-осигурително бреме.
Изсветляване на икономиката и ръст на заплатите
Важен аспект на дебата за плоския данък е ефектът върху доходите, т.е.в случая върху заплатите. Вече видяхме непосредствените ефекти върху разполагаемия доход, в т.ч. на най-нископлатените работници, сега ще погледнем повече към динамичните ефекти върху заплащането. Развитието на средната работна заплата показва изоставане спрямо темповете на растеж на икономиката в периода 2001–2006 г. Това е период, в който са предприети и административни мерки – като въвеждането на минималните осигурителни доходи, без това да даде отчетлив резултат по отношение на изоставането на заплатите. През 2006 и 2007 г. са наблюдава промяна, като ръстът на заплатите догонва номиналния ръст на икономиката. През 2008 г., в годината на въвеждане на плоския данък, вече имаме отчетливо изпреварване на ръста на заплатите спрямо номиналния ръст на икономиката, който се запазва солиден и през 2009 и 2010 г.
Движението на заплатите е един от най-красноречивите показатели за динамичните ефекти от данъчно-осигурителната политика. Заетостта също е ключова, но по-ниското данъчно-осигурително бреме изсветлява в по-голяма степен тази част от работниците, които укриват реалните си заплати, спрямо тези, които по принцип не декларират въобще доходите си. Вижда се, че в периода непосредствено след намалението на осигуровките през 2006 г. и около въвеждането на плоския данък от 2008 г. и новото намаление на осигуровките от 2009 и 2010 г., т.е.в периода 2007–2010 г., се наблюдава необичайно по-висок ръст на заплатите спрямо номиналния ръст на икономиката.
Обяснението за това се крие както в по-ниското данъчно-осигурително бреме, така и в премахването на необлагаемия минимум в подоходното облагане, който даваше стимули за деклариране на по-ниски суми и до практическо неплащане на подоходен данък. Тези стимули изчезнаха през 2008 г. и доведоха до изсветляване в заплащането. Това е видно и в статистиката за БВП по метода на доходите. Компонентът „компенсация на наетите лица“, представен като дял от брутната добавена стойност (БДС) в икономиката, расте изпреварващо след въвеждането на плоския данък през 2008 г. и особено след възстановяването на пазара на труда след 2012 г.
Видно е, че аргументът за антисоциалния плосък данък не издържа спрямо така представените факти. Движението на заплатите и нарастващата роля на компонента „компенсация на наетите лица“ в икономиката са показателни, че след въвеждането на плоския данък (2008 г.) има положителни ефекти за работниците, които са още по-видими след възстановяването на пазара на труда от кризата, т.е. след 2012 г.
Изводи
Няколко са важните изводи от прегледа на развитието на данъчно-осигурителната тежест и оценката на ефектите по отношение на разполагаемия доход, приходите и заплатите. На първо място, въвеждането на плоския данък е част от цялостен процес на свиване на данъчно-осигурителното бреме в страната и следва да бъде разглеждано именно в тази светлина, за да бъде оценено правилно. Непосредственият ефект от въвеждането на плоския данък и съответно от премахването на необлагаемия минимум е увеличение на разполагаемия доход на работниците, като това се отнася и за тези, получаващи най-ниски заплати. По-широката база и ниската ставка водят и до положителни динамични ефекти по отношение на приходите, като данъчно-осигурителната система става много по-ефективна – това се вижда ясно през сериозния ръст на приходите на единица осигурителна вноска. Данъчните приходи от подоходния данък също се покачват след въвеждането на плоския данък и вече достигат традиционните си нива от над 3% от БВП на страната.
Динамичните ефекти върху заплатите са също очевидни, като именно след 2008 г. в България се установява модел, при който заплатите нарастват с темп, по-висок от номиналния ръст на икономиката. Това е видно и от нарастващия дял на компонента „компенсация на наетите лица“ в брутната добавена стойност, която вече се доближава до средните европейски нива. Последното е и ясен индикатор за социалния елемент на плоския данък, който третира еднакво всички данъкоплатци, дава стимули за изсветляване на доходите и чрез ниската си ставка позволява повече разполагаем доход да остава в работниците.
* Този материал е откъс от книгата „Плосък данък в България: предистория, въвеждане, резултати”, която ще бъде представена на 14 март 2017 г.


Куриер де Балкан: България блести на международната сцена с Джирото и победа на Евровизия
Голяма бяла акула е заснета в централната част на Средиземно море
Световните конфликти достигнаха връх през 2025 г.
Директорът на „Евровизия“ : България впечатли с изключително бързата реакция на институциите
Зеленски пред „Гардиън“: Русия губи инициативата, а войната постепенно се обръща в полза на Украйна
Петте елемента в изграждането на учителя: Липсата на една брънка скъсва веригата
Великобритания трудно ще възстанови щетите от Brexit върху икономиката си
Износът и вносът на Китай скочиха през май благодарение на AI
Поръчките на петролни супертанкери надминаха рекорда от 2008 г.
Бунтът срещу центровете за данни заплашва бъдещето на AI
Една грешка създаде златните джанти на Subaru
Изкуственият интелект на TikTok вече е в 7 милиона коли
Новото Audi Q7 – само дизел, Matrix LED и три окачвания по избор
Защо фабричните гуми са различни от тези, които си купувате от магазина
BYD се включи в атаката срещу Ferrari
Приятелите на Джей Ло се надяват тя да даде шанс на Брет Голдстин
Диетата MIND: Шест храни за здрав мозък
Защитиха пътя към резиденцията на Путин във Валдай с мрежи против дронове
ЕС има тайвански проблем на стойност 2 трилиона долара
Храненето, което помага да отслабнете здравословно


преди 9 години Но не казват, че минималната заплата трябва да е 60% от средната заплата, а средната заплата да е 60% от БВП на зает., БВП на зает - по номинал е 30 000 лева - още сега - днес. Значи дес средната заплата трябва д е 1500 лева, и минмалната 900 лева. 6 пъти по малко инвестиции на зает - България - Германия, срещу 2 пъти по-малко произведено, срещу 10 пъти по-малко платено. И поне половината пенсионери работят, а работещите на половин ден са 2,3% срещу 23% за германия, и работещи1400 часа годишно за германия, срещу 2000 и повече часа за България.Всички манипулират народът в името на неолибрализмът и дясното. https://bg.wikipedia.org/wiki/Население_на_България Възрастова структура на населението: Под трудоспособна възраст (0 17 г.) 1990г. - 21.6%, 2011г. - 16.0%. В трудоспособна възраст (18 64 г.) 1990г. - 55.5%, 2011г. - 65.1%. Над трудоспособна възраст (65 г. и повече) 1990г. 22.9%, 2011г. - 18.9%. КАКВО ЗАСТАРЯВАНЕ, КАКВО УВЕЛИЧАВАНЕ ВЪЗРАСТТА? КАКВО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ? ??? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Още сега, средна заплата 1500 лева, минимална 900 лева, минимална пенсия 500 лева, и 300 лева социална помощ за безработни. От ДДС може да се прибира 12 милиарда лева, защото потреблението на домакинствата е 60 милиарда лева. От ддс приходите 50% да е за песионерите които не работят, а те са до 1 милион. Парите събирани от вноските за пенсия са 3 милиарда лева, и над 4 милиарда лева от данците отиват за пенсии. Морално и законно е парите от данъците да отиват само за социална пенсия и да се дават само на хора без други доходи и на база бедност. Така е В демокрациите. И тогава минималната пенсия би била над 300 лева, още сега. Но никоя партия не го казва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Не е ли фашизъм, да се говори за производителност на трудът. И бедните си го заслужават значи. А всъщност бедните произвеждат два пъти по-малко с 4 пъти по-малко инвестиции - вложени и годишно влагани - на зает. https://***.google.com/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&hl=bg&dl=bg#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=sl_gdp_pcap_em_kd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:CUB:CHL:JAM:COL:BGR:ALB:AUT:BLR:BEL:DNK:GRC:ESP:LVA:NOR:RUS:ROM:POL:SRB:TUR:HUN:DEU:CHN:KOR&ifdim=region&tdim=true&hl=bg&dl=bg&ind=false 460 лева са равни на 100 лева преди 30 години. 60% от произведеното на зает в агро сектора на Швейцария, е равно напроизведеното от зает в агро секторът в България. А зает в България, произвежда 50% от това коетопроизвежда зает в Германия. Но инвестираното в Германия е три пъти повече, и над три пъти повече - годишно. Разликата в разходите за труд, са 8 пъти. Над 30% са данъците върху най-ниските заплати дори, още при получаване на заплатата, а за останалата сума има 20% ДДС плюс 8% акцизи и данък недвижима собственос равен на10% от годишната заплата. Или общо 59% от заплатата отива в държавата. .... Но поне тези пари да ни правят социална държава, след като това са най-високите данъци в светът. Ниски данъци и ниски цени на трудът, за бизнесът, . . .... Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://***.dokumentalni.com/?p=3139 "Бедни са глупавите" - фраза изричана и от Иван Костов, и която е главната философия на дясното. Ето защо наричат нацизмът и фашизмът, крайно дясно. Друг десен експерт и основател на реформаторският блок каза, че работниците хвърлят заплтите си в тоалетната чиния, а работодателите им - инвестират. С което той иска да каже, колко основателно и добре е да има и да се задържат ниските заплати. .. .. А всъщност и на работниците им трябва да инвестират в децата си, здравето си, домът си, ...., а те могат да покрият нуждите си само от няколко калории храна и топло. Да не говорим, че така се спира растежът на икономиката, защото се спира търсенето, а то е по-мощен двигател на производството, отколкото желанието на работодателят - което зависи от търсенето, пък и за ивеститорите има банки. Работник с добра заплата също ще вземе от банка, с което още повече ще увеличи производството - чрез търсенето. ... ... Заради ниските заплати, българите имат битие и бит на безработни от западен изостанал квартал, и всичко плаче за ремонт и боя, и подмяна. . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Типчно за пазарната икономика, ценен пазарът с повече потребители и пари.През социализмът има внос и износ около 35% от БВП, сега внос 70% и износ 70% от БВП. Япония в най-добрите си години има около 9% износ и около толкова внос. Китай Изнасят 22% от БВП, а преди 10г. са изнасяли над 35% от БВП. Внасят 19% от БВП, преди 10 години са внасяли 29% от БВП. България внася 70% от БВП, толкова и изнася. . http://***.theglobaleconomy/China/Imports/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Когато населението купува само най належащото, тогава бизнесът само това произвежда или произвежда за износ. Нтака износът е голям. Но само 5% могат да купуват сносни стоки, и те се внасят, а за по бедните внасят евтино месо, картофи, боб, леща, дрехи и обувки. Така и вносът е голям. Само 7% от населението има сметка в банката, като 90% оттях имот до 1000 лева, средно по 140 лева. Големите кредити взети от населението и бизнесът, бързо се вляха в сметките на капиталистите, заради ниските заплати и данъци. отговор Сигнализирай за неуместен коментар