IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Ефектите на плоския данък върху доходите

По-широката база и ниската ставка водят и до положителни динамични ефекти по отношение на приходите, пише Петър Ганев

09:03 | 12.03.17 г. 15
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Същата картина можем да представим и по друг начин – приходите от един процентен пункт вноска на работодателите за лица трета категория труд като процент от БВП на страната. Това са на практика същите данни, но показани по друг, по-разбираем начин. Картината е същата –ръст на приходите през 2008–2010 г. и спад през 2011–2012 г. Ето как през бюджета на фонд „Пенсии” можем да изведем положителните икономически резултати от по-ниското данъчно-осигурително бреме.

Изсветляване на икономиката и ръст на заплатите

Важен аспект на дебата за плоския данък е ефектът върху доходите, т.е.в случая върху заплатите. Вече видяхме непосредствените ефекти върху разполагаемия доход, в т.ч. на най-нископлатените работници, сега ще погледнем повече към динамичните ефекти върху заплащането. Развитието на средната работна заплата показва изоставане спрямо темповете на растеж на икономиката в периода 2001–2006 г. Това е период, в който са предприети и административни мерки – като въвеждането на минималните осигурителни доходи, без това да даде отчетлив резултат по отношение на изоставането на заплатите. През 2006 и 2007 г. са наблюдава промяна, като ръстът на заплатите догонва номиналния ръст на икономиката. През 2008 г., в годината на въвеждане на плоския данък, вече имаме отчетливо изпреварване на ръста на заплатите спрямо номиналния ръст на икономиката, който се запазва солиден и през 2009 и 2010 г.

Движението на заплатите е един от най-красноречивите показатели за динамичните ефекти от данъчно-осигурителната политика. Заетостта също е ключова, но по-ниското данъчно-осигурително бреме изсветлява в по-голяма степен тази част от работниците, които укриват реалните си заплати, спрямо тези, които по принцип не декларират въобще доходите си. Вижда се, че в периода непосредствено след намалението на осигуровките през 2006 г. и около въвеждането на плоския данък от 2008 г. и новото намаление на осигуровките от 2009 и 2010 г., т.е.в периода 2007–2010 г., се наблюдава необичайно по-висок ръст на заплатите спрямо номиналния ръст на икономиката.

Обяснението за това се крие както в по-ниското данъчно-осигурително бреме, така и в премахването на необлагаемия минимум в подоходното облагане, който даваше стимули за деклариране на по-ниски суми и до практическо неплащане на подоходен данък. Тези стимули изчезнаха през 2008 г. и доведоха до изсветляване в заплащането. Това е видно и в статистиката за БВП по метода на доходите. Компонентът „компенсация на наетите лица“, представен като дял от брутната добавена стойност (БДС) в икономиката, расте изпреварващо след въвеждането на плоския данък през 2008 г. и особено след възстановяването на пазара на труда след 2012 г.

Видно е, че аргументът за антисоциалния плосък данък не издържа спрямо така представените факти. Движението на заплатите и нарастващата роля на компонента „компенсация на наетите лица“ в икономиката са показателни, че след въвеждането на плоския данък (2008 г.) има положителни ефекти за работниците, които са още по-видими след възстановяването на пазара на труда от кризата, т.е. след 2012 г.

Изводи

Няколко са важните изводи от прегледа на развитието на данъчно-осигурителната тежест и оценката на ефектите по отношение на разполагаемия доход, приходите и заплатите. На първо място, въвеждането на плоския данък е част от цялостен процес на свиване на данъчно-осигурителното бреме в страната и следва да бъде разглеждано именно в тази светлина, за да бъде оценено правилно. Непосредственият ефект от въвеждането на плоския данък и съответно от премахването на необлагаемия минимум е увеличение на разполагаемия доход на работниците, като това се отнася и за тези, получаващи най-ниски заплати. По-широката база и ниската ставка водят и до положителни динамични ефекти по отношение на приходите, като данъчно-осигурителната система става много по-ефективна – това се вижда ясно през сериозния ръст на приходите на единица осигурителна вноска. Данъчните приходи от подоходния данък също се покачват след въвеждането на плоския данък и вече достигат традиционните си нива от над 3% от БВП на страната.

Динамичните ефекти върху заплатите са също очевидни, като именно след 2008 г. в България се установява модел, при който заплатите нарастват с темп, по-висок от номиналния ръст на икономиката. Това е видно и от нарастващия дял на компонента „компенсация на наетите лица“ в брутната добавена стойност, която вече се доближава до средните европейски нива. Последното е и ясен индикатор за социалния елемент на плоския данък, който третира еднакво всички данъкоплатци, дава стимули за изсветляване на доходите и чрез ниската си ставка позволява повече разполагаем доход да остава в работниците.

* Този материал е откъс от книгата „Плосък данък в България: предистория, въвеждане, резултати”, която ще бъде представена на 14 март 2017 г.
 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 20:53 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

5
rate up comment 3 rate down comment 1
Чесмир
преди 7 години
Но не казват, че минималната заплата трябва да е 60% от средната заплата, а средната заплата да е 60% от БВП на зает., БВП на зает - по номинал е 30 000 лева - още сега - днес. Значи дес средната заплата трябва д е 1500 лева, и минмалната 900 лева. 6 пъти по малко инвестиции на зает - България - Германия, срещу 2 пъти по-малко произведено, срещу 10 пъти по-малко платено. И поне половината пенсионери работят, а работещите на половин ден са 2,3% срещу 23% за германия, и работещи1400 часа годишно за германия, срещу 2000 и повече часа за България.Всички манипулират народът в името на неолибрализмът и дясното. https://bg.wikipedia.org/wiki/Население_на_България Възрастова структура на населението: Под трудоспособна възраст (0 17 г.) 1990г. - 21.6%, 2011г. - 16.0%. В трудоспособна възраст (18 64 г.) 1990г. - 55.5%, 2011г. - 65.1%. Над трудоспособна възраст (65 г. и повече) 1990г. 22.9%, 2011г. - 18.9%. КАКВО ЗАСТАРЯВАНЕ, КАКВО УВЕЛИЧАВАНЕ ВЪЗРАСТТА? КАКВО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ? ???
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 3 rate down comment 2
Чесмир
преди 7 години
Още сега, средна заплата 1500 лева, минимална 900 лева, минимална пенсия 500 лева, и 300 лева социална помощ за безработни. От ДДС може да се прибира 12 милиарда лева, защото потреблението на домакинствата е 60 милиарда лева. От ддс приходите 50% да е за песионерите които не работят, а те са до 1 милион. Парите събирани от вноските за пенсия са 3 милиарда лева, и над 4 милиарда лева от данците отиват за пенсии. Морално и законно е парите от данъците да отиват само за социална пенсия и да се дават само на хора без други доходи и на база бедност. Така е В демокрациите. И тогава минималната пенсия би била над 300 лева, още сега. Но никоя партия не го казва.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 4 rate down comment 1
Чесмир
преди 7 години
Не е ли фашизъм, да се говори за производителност на трудът. И бедните си го заслужават значи. А всъщност бедните произвеждат два пъти по-малко с 4 пъти по-малко инвестиции - вложени и годишно влагани - на зает. https://***.google.com/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&hl=bg&dl=bg#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=sl_gdp_pcap_em_kd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:CUB:CHL:JAM:COL:BGR:ALB:AUT:BLR:BEL:DNK:GRC:ESP:LVA:NOR:RUS:ROM:POL:SRB:TUR:HUN:DEU:CHN:KOR&ifdim=region&tdim=true&hl=bg&dl=bg&ind=false 460 лева са равни на 100 лева преди 30 години. 60% от произведеното на зает в агро сектора на Швейцария, е равно напроизведеното от зает в агро секторът в България. А зает в България, произвежда 50% от това коетопроизвежда зает в Германия. Но инвестираното в Германия е три пъти повече, и над три пъти повече - годишно. Разликата в разходите за труд, са 8 пъти. Над 30% са данъците върху най-ниските заплати дори, още при получаване на заплатата, а за останалата сума има 20% ДДС плюс 8% акцизи и данък недвижима собственос равен на10% от годишната заплата. Или общо 59% от заплатата отива в държавата. .... Но поне тези пари да ни правят социална държава, след като това са най-високите данъци в светът. Ниски данъци и ниски цени на трудът, за бизнесът, . . .... Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://***.dokumentalni.com/?p=3139 "Бедни са глупавите" - фраза изричана и от Иван Костов, и която е главната философия на дясното. Ето защо наричат нацизмът и фашизмът, крайно дясно. Друг десен експерт и основател на реформаторският блок каза, че работниците хвърлят заплтите си в тоалетната чиния, а работодателите им - инвестират. С което той иска да каже, колко основателно и добре е да има и да се задържат ниските заплати. .. .. А всъщност и на работниците им трябва да инвестират в децата си, здравето си, домът си, ...., а те могат да покрият нуждите си само от няколко калории храна и топло. Да не говорим, че така се спира растежът на икономиката, защото се спира търсенето, а то е по-мощен двигател на производството, отколкото желанието на работодателят - което зависи от търсенето, пък и за ивеститорите има банки. Работник с добра заплата също ще вземе от банка, с което още повече ще увеличи производството - чрез търсенето. ... ... Заради ниските заплати, българите имат битие и бит на безработни от западен изостанал квартал, и всичко плаче за ремонт и боя, и подмяна. .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 1 rate down comment 0
Чесмир
преди 7 години
Типчно за пазарната икономика, ценен пазарът с повече потребители и пари.През социализмът има внос и износ около 35% от БВП, сега внос 70% и износ 70% от БВП. Япония в най-добрите си години има около 9% износ и около толкова внос. Китай Изнасят 22% от БВП, а преди 10г. са изнасяли над 35% от БВП. Внасят 19% от БВП, преди 10 години са внасяли 29% от БВП. България внася 70% от БВП, толкова и изнася. . http://***.theglobaleconomy/China/Imports/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 4 rate down comment 1
Чесмир
преди 7 години
Когато населението купува само най належащото, тогава бизнесът само това произвежда или произвежда за износ. Нтака износът е голям. Но само 5% могат да купуват сносни стоки, и те се внасят, а за по бедните внасят евтино месо, картофи, боб, леща, дрехи и обувки. Така и вносът е голям. Само 7% от населението има сметка в банката, като 90% оттях имот до 1000 лева, средно по 140 лева. Големите кредити взети от населението и бизнесът, бързо се вляха в сметките на капиталистите, заради ниските заплати и данъци.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още