Ефектите на плоския данък върху доходите

Същата картина можем да представим и по друг начин – приходите от един процентен пункт вноска на работодателите за лица трета категория труд като процент от БВП на страната. Това са на практика същите данни, но показани по друг, по-разбираем начин. Картината е същата –ръст на приходите през 2008–2010 г. и спад през 2011–2012 г. Ето как през бюджета на фонд „Пенсии” можем да изведем положителните икономически резултати от по-ниското данъчно-осигурително бреме.

Изсветляване на икономиката и ръст на заплатите

Важен аспект на дебата за плоския данък е ефектът върху доходите, т.е.в случая върху заплатите. Вече видяхме непосредствените ефекти върху разполагаемия доход, в т.ч. на най-нископлатените работници, сега ще погледнем повече към динамичните ефекти върху заплащането. Развитието на средната работна заплата показва изоставане спрямо темповете на растеж на икономиката в периода 2001–2006 г. Това е период, в който са предприети и административни мерки – като въвеждането на минималните осигурителни доходи, без това да даде отчетлив резултат по отношение на изоставането на заплатите. През 2006 и 2007 г. са наблюдава промяна, като ръстът на заплатите догонва номиналния ръст на икономиката. През 2008 г., в годината на въвеждане на плоския данък, вече имаме отчетливо изпреварване на ръста на заплатите спрямо номиналния ръст на икономиката, който се запазва солиден и през 2009 и 2010 г.

Движението на заплатите е един от най-красноречивите показатели за динамичните ефекти от данъчно-осигурителната политика. Заетостта също е ключова, но по-ниското данъчно-осигурително бреме изсветлява в по-голяма степен тази част от работниците, които укриват реалните си заплати, спрямо тези, които по принцип не декларират въобще доходите си. Вижда се, че в периода непосредствено след намалението на осигуровките през 2006 г. и около въвеждането на плоския данък от 2008 г. и новото намаление на осигуровките от 2009 и 2010 г., т.е.в периода 2007–2010 г., се наблюдава необичайно по-висок ръст на заплатите спрямо номиналния ръст на икономиката.

Обяснението за това се крие както в по-ниското данъчно-осигурително бреме, така и в премахването на необлагаемия минимум в подоходното облагане, който даваше стимули за деклариране на по-ниски суми и до практическо неплащане на подоходен данък. Тези стимули изчезнаха през 2008 г. и доведоха до изсветляване в заплащането. Това е видно и в статистиката за БВП по метода на доходите. Компонентът „компенсация на наетите лица“, представен като дял от брутната добавена стойност (БДС) в икономиката, расте изпреварващо след въвеждането на плоския данък през 2008 г. и особено след възстановяването на пазара на труда след 2012 г.

Видно е, че аргументът за антисоциалния плосък данък не издържа спрямо така представените факти. Движението на заплатите и нарастващата роля на компонента „компенсация на наетите лица“ в икономиката са показателни, че след въвеждането на плоския данък (2008 г.) има положителни ефекти за работниците, които са още по-видими след възстановяването на пазара на труда от кризата, т.е. след 2012 г.

Изводи

Няколко са важните изводи от прегледа на развитието на данъчно-осигурителната тежест и оценката на ефектите по отношение на разполагаемия доход, приходите и заплатите. На първо място, въвеждането на плоския данък е част от цялостен процес на свиване на данъчно-осигурителното бреме в страната и следва да бъде разглеждано именно в тази светлина, за да бъде оценено правилно. Непосредственият ефект от въвеждането на плоския данък и съответно от премахването на необлагаемия минимум е увеличение на разполагаемия доход на работниците, като това се отнася и за тези, получаващи най-ниски заплати. По-широката база и ниската ставка водят и до положителни динамични ефекти по отношение на приходите, като данъчно-осигурителната система става много по-ефективна – това се вижда ясно през сериозния ръст на приходите на единица осигурителна вноска. Данъчните приходи от подоходния данък също се покачват след въвеждането на плоския данък и вече достигат традиционните си нива от над 3% от БВП на страната.

Динамичните ефекти върху заплатите са също очевидни, като именно след 2008 г. в България се установява модел, при който заплатите нарастват с темп, по-висок от номиналния ръст на икономиката. Това е видно и от нарастващия дял на компонента „компенсация на наетите лица“ в брутната добавена стойност, която вече се доближава до средните европейски нива. Последното е и ясен индикатор за социалния елемент на плоския данък, който третира еднакво всички данъкоплатци, дава стимули за изсветляване на доходите и чрез ниската си ставка позволява повече разполагаем доход да остава в работниците.

* Този материал е откъс от книгата „Плосък данък в България: предистория, въвеждане, резултати”, която ще бъде представена на 14 март 2017 г.