Къде отиде здравната реформа?

2017 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg “Икономиката през 2017 г.“.

В сферата на здравеопазването 2017 година ще се запомни със смяната на четирима министри, двама шефове на Здравната каса, невиждана агресия към медиците, показни разкрития за източване на публични пари за здраве, които едва ли са новост за някого, и предколеден фарс с мораториума за новите терапии.

2017 г. - здравни министри – четирима, шефове на НЗОК – двама

Само в рамките на изминалата година в креслото на здравния министър седнаха четирима – служебният министър Илко Семерджиев наследи Петър Москов след оставката на кабинета “Борисов 2”, а проф. Николай Петров въплъти, но за кратко, ентусиазмът за ново начало, за подреждане на системата, за ясни правила и прозрачност. Корупционен скандал принуди Николай Петров да подаде оставка и така почти в края на календарната година здравната система пое заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев с очаквания да „затегне“ кранчетата в системата. 

Поредната смяна е показателна за безсилието на властимащите да се справят с трупаните през годините дефицити – не толкова на средства, колкото на политики.

На върха на другата важна институция за сектора – Националната здравноосигурителна каса, също настъпиха промени. По неясни причини поста напусна д-р Глинка Комитов и за шеф бе избран проф. Камен Плочев – смяна, която естествено доведе след себе си нови шефове на дирекции във фонда, или все персонални рокади, които единствено оставят впечатление за хаос в управлението на публичния ресурс за здраве.

Скандали, агресия, показни акции…

Няколко скандала с широк обществен отзвук не подминаха здравния сектор - годината започна с люти спорове около пръстовия идентификатор, премина през насилието над медиците и акциите на МВР и прокуратурата за криминалния реекспорт на лекарства и разследване за злоупотреби с източване на средства от болниците до кулминацията с мораториума за иновативните лекарства.

Един от най-спорните въпроси през годината беше този за пръстовия идентификатор – предложен от Петър Москов. Пръстовият отпечатък в болниците официално отиде в историята в началото на април, когато решението на ВАС беше обнародвано. Идентификацията с пръстови отпечатъци в болниците беше въведена от бившия здравен министър Петър Москов. За внедряването НЗОК плати близо половин милион лева, а болниците закупиха със собствен бюджет четците. След месеци спорове съдът отмени мярката.

Агресията срещу медиците взе застрашителни размери след поредния случай на насилие срещу лекар през лятото.

Вълна от обществено недоволство и необходимостта от спешни и радикални мерки за противодействие доведе до стартираната от Българския лекарски съюз (БЛС) национална информационна кампания срещу насилието над медици, която включва различни активности през цялата година, а не изолирани събития. 

Пролетта и лятото на практика бяха загубено време за сектора в очакване новото правителство и съответно новият здравен министър да завъртят колелото. За здравеопазването обаче това отново не се случи, след като след като журналистическо разследване разкри, че името на новия министър проф. Николай Петров е замесено в корупционен скандал.

След като пое поста на здравен министър, финансистът Кирил Ананиев нареди пълна финансова ревизия на държавните и общински болници и обеща преструктурирането им. А действията му по запушване на пробойните включиха и две показни акции съвместно със спецслужбите – тази по разкриване на криминален експорт на лекарства, който мнозина объркаха с паралелния износ на лекарства, и акцията съвместно с прокуратурата по анонсиране на иначе известния за всички метод за източване на Касата на принципа „болница в болницата“. Какви ще са резултатите, предстои да разберем.