Къде отиде здравната реформа?

Забравените приоритети

Започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и развитие на електронното здравеопазване - това са две от най-важните мерки в сектор „Здравеопазване“, записани в управленската програма на кабинета за периода 2017-2021 година, след като кабинетът Борисов 3 встъпи в длъжност.

Темата за електронното здравеопазване, или т. нар. Националната здравна информационна система, вече е легендарна – винаги първи приоритет за всички управляващи и никакви стъпки в тази посока и през тази година. Досега за изграждането на системата са похарчени милиони евросредства, но реализацията не се случва.

Дори Сметната палата публикува доклад, в който констатира пълен провал в усилията на управляващите за въвеждане на електронно здравеопазване през последните 10 години. В последна сметка парламентът даде срок от две години за въвеждане на системата за електронно здравеопазване в България.

А въпросът за демонополизацията на НЗОК е почти митичен по същите причини. Витае пълно мълчание по бъдещето на тази същинска реформа, а говоренето за електронно досие, направление, рецепта и карта също са в бъдеще време.

Лекарствата - вечната гореща тема

Два въпроса нажежиха не само сектора, но и обществеността – паралелният износ и опитът за въвеждане на забрана за плащане на нови иновативни лекарства през следващата година. След проверки заради паралелния износ на лекарства от институциите, бе обяснено, че процедурата е законна, но води до недостиг на лекарства.

Мерки за ограничаване на паралелния износ на лекарства бе заявен в дневния ред на проф. Николай Петров и към края на годината получи развитие. С решение на правителството се очаква да се даде тласък на промените, така че режимът да се регулира и да не се допуска недостиг на важни животозастрашаващи медикаменти на нашия пазар.

Що се отнася до безславния опит за въвеждане на мораториум върху плащането от НЗОК на нови терапии за догодина, то може да се определи като парламентарен фарс.

Накратко - спорният Параграф 6 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. бе приет от управляващото мнозинство въпреки обществения протест и аргументите на опозицията. Текстът от закона бе атакуван и от президента, който наложи вето. То обаче беше отхвърлено от депутатите. Последва серия от разговори между премиера и държавния глава, след което бе обявено, че мораториумът ще остане, но средствата за лечението на пациентите, които се нуждаят от иновативно лечение, ще се плащат от бюджета. Последва нова серия от разговори между председателите на всички парламентарни групи с премиера Бойко Борисов и с министрите на здравеопазването и на финансите, което доведе до ново предложение за отпадане на мораториума и то от страна на неговите вносители – ГЕРБ. В последна сметка забраната бе отменена.

След всички скандали, рокади и спецакции и тази година се оказва нулева за здравния сектор – заради липсата на реални реформи, заради липсата на политическа воля за промяна на модела, по който функционира българската здравна система. Годината приключи за българското здравеопазване с неговите стари проблеми – невъзможност за овладяване на преразхода в системата и пълна липса на контрол за начина и ефективността на харчене на публични средства.