Доклад: В България няма недостиг на кадри

Повечето обявени свободни работни места са за хора с ниско образование, на които се предлага ниско заплащане и не се осигурява обучение, каза Ваня Григорова. И цитира данни на Агенция по заетостта към 5 ноември, според които свободните работни места са малко над 13 хиляди за цялата страна, а регистрираните безработни са малко над 193 хиляди. Обявените свободни работни места са без изискване за образование или максимум изискване за завършен десети клас – 90% от обявите са за хора с ниско образование и без особена квалификация.

Тя посочи, че около 46% от обявените заплати в Агенцията по заетостта са под 1000 лева, 14 на сто са до 510 лева, има и по-ниски заплати при работно време под 8 часа. Приемливите заплати са едва 9 процента от всички обяви, а голяма част от работодателите изобщо не обявяват заплати. 89 на сто от заявените работни места от АЗ се заемат в рамките на два месеца, което не показва особени проблеми на българския пазар на труда, коментира Ваня Григорова.

Данните до запитване в агенциите и сайтовете за обяви за работа показват, че ако има глад за кадри, то не е за България, а за износ към Западна Европа, посочи тя. И допълни, че не е ясно доколко обявите са реални, а не имиджови за атрактивните позиции с атрактивно заплащане.

Според Григорова са неверни и твърденията за недостиг по отделни специалности като няколко групи инженери, което беше причина за премахването на пазарния тест. За първите 9 месеца на 2017 година има обявени 409 свободни работни места за инженери, а 2880 са регистрираните безработни с подходяща квалификация. Причините за незаемане на тези работни места са заплатите, посочи тя. И допълни, че често се предлагат възнаграждения от около 700 лева при положение, че някои от големите български работодатели заявяват, че заплата от 3500 - 4000 лева би върнало инженери в страната. Такова възнаграждение ще им позволи стандарт на живот като този, който поддържат в Германия и Холандия, отчита анализът.

Григорова отбеляза и друго несъответствие - въпреки твърденията на бизнеса, че няма квалифициран персонал, към 2015 година 82% от работодателите, които не организират обучения, твърдят в анкета, че не го правят, защото успяват да си намерят квалифицирани кадри.

Григорова посочи, че основният проблем в България е свързан със закриването на техникумите, което лишава българският пазар от специалисти, както и ниският престиж на работническата професия. Тя смята обаче, че не трябва да се приемат "смущаващите" работодателски предложения да се ограничи приемът в математическите и езиковите гимназии, а да се приложи модел, който възражда професионалното образование, но с договорно споразумение с потенциалните бъдещи работници, с което бизнесът да се ангажира с добро заплащане за определен период. Бизнесът настоява за централно планиране, но не и за договорно споразумение, отбеляза Григорова.

Експертът предложи още работодателите да са задължени да обявяват свободните си работни места в Агенцията по заетостта, което ще даде реална картина на пазара на труда.

Срещите са показали още, че за да се завърнат заварчици и технолози от Словения в България, е необходимо тук да им се осигури 1600-1700 лева заплата.

В резултат на промените в трудовото законодателство работодателите очакват в следващите няколко години в България да дойдат половин милион работници от трети страни. В същото време проучвания показват, че ако притокът на хората, които влизат в страната се увеличи с 10% от настоящия обем на работната сила, ангажирана в страната, то 1,7% от БВП на страната се пренасочва от местните работници към собствениците на капитал, посочи Григорова. Това означава, че 2,7 млрд. лева ще се пренасочат от местния работник към банковите сметки на бизнеса, обобщи тя.