Когато Brexit удари...

Макар че 29 март 2019 г. е съвсем близко, дотогава, както казват старите хора, може да изтече много вода.

И на фона на все по-реалните прогнози Великобритания да напусне ЕС без сделка евентуалните сценарии за ефектите от Brexit не са особено розови. Но не само за Острова, а и за Европа. Факт е, че повечето страни нямат разработени конкретни планове при еврнтуална нова пазарна криза, нито пък имат списък от мерки при евентуално излизане без сделка.

И докато фокусът в момента е към решението на британския парламент, малко хора се замислят гласно върху това какво ще се случи с търговските отношения между различните компании, за които фирмите от Обединеното кралство вече ще бъдат „фирми от трета страна“.

Лондон е един от най-големите световни финансови центрове, като през есента на 2018 г. Ню Йорк успя да го измести от първото място. Столицата на Великобритания генерира една пета от икономиката на цялата страна. Там се намират ceдaлищaтa нa най-големите cвeтoвни бaнĸи и ĸoмпaнии. И макар че все още не се наблюдава мащабна миграция към другите световни финансови центрове (Франкфурт, Хонконг, Сингапур и Шанхай), финансовите играчи действат изключително предпазливо.

Трябва да отбележим и още, че ЕЦБ обяви през есента на 2018 г., че 37 банки и банки за търговия с ценни книжа са кандидатствали за нови лицензи или са разширили съществуващи такива, като повечето от тях вече са ги получили, а останалите ще ги получат съвсем скоро. Повечето (30) от тези финансови институции са избрали за седалище на новите централи Франкфурт. 

Не е тайна, че именно през Лондон минават стотици милиарди евро под формата на деривати и други подобни инструменти. Това се отнася най-вече за европейските пенсионни фондове и застрахователни компании. По-конкретно около 80% от деривативните инструменти се хеджират именно през клирингови къщи в Лондон. Проблемът е, че не е съвсем ясно от чисто юридическа гледна точка как ще продължат търговските отношения между всички участници в този процес.

Освен това, според анализ на Citigroup, представен през декември по време на годишната среща на финансовата корпорация с журналисти в Лондон, близо 40% от трансграничните инвестиции в Европа за миналата година се насочват именно към Лондон. Това, според анализаторите, се дължи основно на факта, че най-големите корпоративни гиганти са базирали централите си именно там.

От Citi са оптимисти, че сделката ще бъде ратифицирана от британския парламент, което ще стабилизира икономическия ръст на Великобритания до 1,4% през 2019 г. Неминуемо британският паунд също ще бъде повлиян от Brexit. Очаква се Английската централна банка да повиши лихвените проценти след излизането на страната от ЕС. Въпреки очакваните сътресения експертите от Citi прогнозират, че държавните облигации на Обединеното кралство ще запазят своята ликвидност.

И докато всички погледи са приковани към това дали ще има сделка, през последните няколко месеца топ мениджърите на най-големите банки редовно участват в срещи с европейски финансови регулатори, за да се уверят, че Brexit не се превръща във финансов армагедон. „Трудно е да се предскаже дали пазарите ще реагират адекватно и ще работят ефективно, ако няма сделка“, коментира пред журналисти в Лондон  Джеймс Бардрик от Citi.

Анализатори от финансовата институция посочиха още, че банките и компаниите от нефинансовия сектор се нуждаят от разрешението на клиентите си да променят и прехвърлят някои договори от Обединеното кралство към ЕС, за да продължат да ги обслужват, или трябва да бъдат подписани нови договори. Ситуацията е най-сложна по отношение на договори между банки и клиенти или други финансови дружества за управление на пазарни рискове. Според банкери ситуацията е толкова сложна и мащабна, че е почти невъзможно да се изработят индивидуални решения за всеки отделен клиент.