Когато Brexit удари...

Друг проблем е, че някои клиенти са толкова погълнати от адаптирането на своя бизнес модел към промените около Brexit, че отлагат работата си по финансовите въпроси. Други просто не вярват, че Brexit ще се случи. Затова от месеци някои банки призовават регулаторните органи в ЕС да излязат с универсално правило, макар и временно, което ще позволи договорите да останат валидни, такива каквито са в момента.

Проблемът е, че в оценката си за ефектите от Brexit миналата година Европейската централна банка заяви, че не вижда никакъв сериозен риск за финансовата стабилност на общността от частните договори, ако участващите страни предприемат "достатъчно действия". Какви обаче не е особено ясно.

Подобна патова ситуация поставя под въпрос движението на милиарди долари, минаващи през клиринговите къщи, които използват банките за да хеджират валутни или лихвени колебания. Услугите на клирингови къщи се използват и от фондовите борси в ЕС, а въпросът какво ще се случи с договорите за тези услуги на този етап остава без ясен отговор.

Към момента действия в тази посока са предприели Франция и Германия, като не е ясно какво са се договорили финансовите регулатори.

Казусът засяга и България, макар и в не такива големи мащаби.

„И към днешна дата  бъдещите отношения на Обединеното кралство и ЕС са все така неясни както и преди 2 години, когато започнаха дискусиите относно изготвяне на Споразумение за оттегляне на Великобритания. Всички държави членки се надяват да се избегне „твърд“ Brexit, особено по отношение на финансовите услуги, които са чувствителна област и за двете страни. Важно е да се отбележи, че отговорността за реакция при липса на споразумение между Обединеното кралство и ЕС е основно на пазарните участници, които следва да анализират законодателните, регулаторните и надзорните последици от Brexit; да оценят бизнес модела си, особено в случай на трансгранична дейност и да кандидатстват за лицензиране или разрешения, където се налага; да прехвърлят финансовите договори и да предприемат всички необходими стъпки, ако след 29 март 2019 г. Обединеното кралство следва да се третира като трета държава“, обясниха за Investor.bg от Министерството на финансите.

От ведомството на Владислав Горанов посочиха още, че европейското законодателство в областта на финансовите услуги и финансовите пазари е силно хармонизирано, което налага и унифицирана реакция по отношение на третирането на пазарните участници от трети страни.  В тази връзка, на ниво ЕС, европейските институции и надзорни органи са предприели действия за анализ и идентифициране на необходимостта от предприемане на координирани мерки на общностно ниво с цел гарантиране временно запазване на стабилността на финансовите пазари и непрекъсваемостта на финансовите договори до намиране на дългосрочно решение, включително и приемане на спешни законодателни изменения. Освен това, Европейската централна банка и Европейските надзорни органи подготвят насоки и указания относно надзорните изисквания и практиките за пазарните участници, добавиха от още от Министерство на финасните.

От гледна точка на българския финансов сектор според МФ на този етап не са идентифицирани съществени проблеми, свързани с Brexit. Не са налице данни за това инвестираните средства на колективните инвестиционни схеми и други инвестиционни фондове, както и на пенсионно-осигурителните и застрахователните дружества, в ценни книжа и други финансови инструменти, издадени или които се търгуват на регулирани пазари в Обединеното кралство, да са значителни. Важно е да се знае, че предприятията за колективно инвестиране в ценни книжа (UCITS) са инвестиционни фондове, създадени чрез законодателството на ЕС и оперират в рамките на Съюза, подчертават още в отговора си от МФ.