Пълната ревизия на приватизационния процес е непосилна задача

Ревизия на приватизацията от началото на процеса е непосилна задача. Нямаме никакви очаквания прокуратурата да представи пълен преглед и анализ, още по-малко да се стигне до присъди. Целта е различна - каквото и да установи, по каквито и да е критерии, реалният ефект от подобно усилие ще бъде възможността за натиск, когато такъв е необходим, пише в свой анализ Институтът за пазарна икономика.

Сред служителите на приватизиращите органи преобладава мнението, че приватизацията е процес, който има за цел развиване на предприятието, т.е. тяхната работа не е просто прехвърляне на собствеността, но и намиране на “добрите” нови собственици, които се задължават да “развият” компаниите. Това е главният мотив за преобладаващото използване на “закритите” процедури, т.е. конкурси и преговори. Тази порочна практика води до следните резултати:

• приватизационната процедура губи прозрачността си;

• кандидатите влизат в сляпа конкуренция, която ги принуждава да представят бизнес-планове (т.е. неценови ангажименти, ако бъдат избрани за купувачи), които са трудно изпълними;

• различията в достъпа до информация (на външни и вътрешни лица) често са решаващи.

Класирането на офертите на кандидатите на базата на няколко несравними (а някои от тях неоколичествими) критерии естествено води до огромно разнообразие от неценови бъдещи ангажименти. Най-често срещаните сред тях са:

• поддържане на определена средносписъчна численост на заетите;

• определен обем инвестиции;

• запазване на предишната дейност на компанията.

Приватизиращите органи считат, че клаузите за заетост са част от “борбата с безработицата”; инвестициите са първичен източник за развитието на предприятията; запазването на предишната дейност на компанията гарантира, че компанията ще продължи да оперира.

Освен общо прилаганите ангажименти се натъкнахме на някои специфични ангажименти, прилагани само в отделни случаи. Такива са например клаузите за опазване на околната среда, поддържане на държавния резерв и военновременните запаси, спазване на договорите с трети страни от преди приватизацията на компанията (включително колективните трудови договори).

Следните неценови ангажименти имат най-негативен ефект върху приватизираните предприятия, или като пречат на новите собственици да ги преструктурират, или като застрашават оперирането на компаниите:

• поддържане на определена средносписъчна численост на заетите;

• забрана за разпореждане с дълготрайни материални активи;

• забрана за залагане на дяловете или акциите в приватизираната компания;

• реализиране на инвестиционен план, който фиксира обема на инвестициите по години и вида им.

  • 1
  • 2
  • 3