Зелената енергия и ниските зимни температури

"Зелените утопии замръзват през зимата", коментира в своя профил във Facebook експертът Боян Рашев. В него той отчита рязкото застудяване в Западна Европа и Азия, което предизвиква ръст на потреблението на изкопаеми горива.

Според експерта през януари може да видим средната температура на планетата да слезе под климатичната норма за периода 1980-2010 година, а това води и до ръст на потреблението на природен газ и електричество, ограничено от коронакризата. Това има потенциал да заформи "перфектната буря" в енергетиката.

"Когато сняг навън забръска, всички искат много топлина, а това значи изгаряне на много фосилни горива. Съвсем логично потреблението на природен газ - най-масовият източник за отопление в умерените ширини - излита нагоре", категоричен е Рашев.

Според него същото се случва и с електроенергията, за чието производство при ниските температури се разчита основно на природен газ и въглища (както и АЕЦ и водни централи, но не всички държави разчитат на такива мощности). "А "модерните" възобновяеми източници в това време са просто безполезни - те спят дълбок зимен сън", казва Рашев.

Компаниите обаче не могат да покрият увеличеното потребление - не могат да възстановят добива и доставките толкова бързо заради потисната активност през 2020 г. В момента Европа трябва да разчита на своите газохранилища, които обаче започнаха зимния сезон с рекордни количества газ. Реално и тяхното предназначение е да покрива такива пикови моменти в търсенето, докато доставчиците успеят да реагират.

Експертът прогнозира падане на температурата и в България, което ще покаже колко е голяма зависимостта на страната от лигнитните централи. "И ще се радваме, че не са газови, защото при такива цени на газа, токът от тях щеше да излиза доста солено", категоричен е Рашев и допълва, че във Великобритания цената на електроенергията в сегмента ден напред в пиковите моменти е достигала 1000 евро/MWh.

Но реално зад тази цена не само стоят ниските температури и неработещите ВЕИ централи, а и споразумението за излизане на Великобритания от ЕС и невъзможност да разчита на континента за подсигуряване на електроенергия. Припомняме, че през 2020 година страната успя да постигне рекордните 67 дни, без да разчита на въглищните си централи.

Единственото фосилно гориво, чието потребление все още не се е повишило, е петролът. "Той малко ще почака до прекратяването на блокадите и излитането на самолетите", допълва още Рашев. Междувременно обаче потреблението на газ и въглища не само надхвърля миналогодишното, но отбелязва нови световни рекорди. А с това и глобалните въглеродни емисии се връщат към нормалния си път - само нагоре, завършва той.