След изборния ден: Реалността на належащите решения

Належащите решения в правосъдието

Избор на главен съдебен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Процедурата трябваше да е приключила до 18 декември 2019 г. за 10-тимата инспектори и до 2 февруари 2020 г. за нов главен съдебен инспектор. Избор на двама конституционни съдии от квотата на Народното събрание в Конституционния съд. През октомври 2021 г. изтича мандатът на Анастас Анастасов, а в началото на 2022 г. и на Гроздан Илиев.

Реформата на съдебната карта и Единната информационна система на съдилищата

Висшият съдебен съвет трябва понесе своята отговорност за провала на реформата на съдебната  карта и Единната информационна система на съдилищата. Тези две отговорности бяха щедро финансирани с евросредства, но резултати и решения до момента няма. Каквито и да било промени да бъдат предложени, те трябва да бъдат установени със закон, тоест последната дума е именно на законодателната власт. Към настоящия момент съдиите са твърдо против предложения от ВСС модел и той не бива да им бъде налаган със сила. 

Избор на председател на ВКС. На този състав на ВСС се пада отговорността да избере и следващия председател на Върховния касационен съд през есента на тази година.  Налице са основателни съмнения за политически зависимости на част от членовете на ВСС, а с действия и бездействия те видимо не изпълняват основните си задължения. Ето защо е вероятно следващото Народно събрание да упражни правомощието са за откриване на процедура за дисциплинарното  освобождаване на част от избраните от НС през 2017 г.  

Анализ и отчет на изтеклата през 2020 г. стратегия за съдебна реформа 2014-2020 и впоследствие приемане на нова. Това би дало тласък и основание за извършване на ключови реформи, свързани със съда, прокуратурата и статуса на главния прокурор.

Нов състав на Висшия съдебен съвет. Задължение на новоизбраното НС ще е да проведе избори за нов състав на ВСС през есента на 2022 г., ако не се стигне до прекратяване мандата на настоящия съдебен съвет.

Пазарът в енергетиката

Интеграцията на енергийната система. Предстои интегрирането на Пазарен сегмент „Ден напред“ с европейския пазар – първо на гръцката граница, а по-късно през годината и на румънската, което трябва да бъде максимално ускорено. Това е от изключително значение, за да осигури повече ликвидност на българския електроенергиен пазар, което ще създаде по-добри условия за индустрията, а и ще облекчи условията за навлизането на бизнес потребителите на ниско напрежение от края на юни. Необходим е и повече надзор върху пазарната търговия, тъй като тази година е първата, в която БЕХ няма експлицитни задължения да предоставя минимални количества на пазара.

Държавните помощи и механизмите за капацитет

Правителството е в процес на одобрение на държавна помощ за т.нар. механизми за капацитет, а срещу това трябва да поеме ангажименти за реформи. Този процес трябва да приключи в реалистични срокове, но без излишно протакане.

Част от тези реформи включва изваждането на домакинствата на свободен пазар на електрическа енергия в следващите няколко години, но този процес трябва да започне максимално бързо. Заедно с това е необходимо изследване на това дали в България има енергийна бедност, какъв е нейният обхват и дълбочина, и изготвяне на мерки за справяне с проблема.

Газопроводите

Предстои приключването на проекта „Балкански поток“, както и на газовия интерконектор между България и Гърция, срокът за който постоянно се отлага. Необходими са и допълнителни стъпки за завършването на свободния пазар на природен газ в страната.

Здравната система и кризата

Ваксини и нормализация на стопанския живот. След слабия напредък с ваксинациите през първото тримесечие на годината се очаква темпът да се увеличи през второто. Въпреки това голяма част от населението остава скептично, както се вижда от скоростта, с която вървят първите ваксинационни фази.

Необходима е по-добра информационна кампания и по-ефективна организация на ваксинационния процес – както на ниво лични лекари, така и на общите ваксинационни пунктове, още известни като „зелени коридори“. Ако България (и Европа) изостанат с ваксинационното покритие, рискът от влошаване на епидемичната обстановка през есента е висок, а това ще удари спирачка на икономическото възстановяване.

Здравните грижи отвъд пандемията

През последната година здравният сектор е подложен на огромен натиск, който изкара на преден план проблеми с организацията му – както организацията на предоставяне на здравни услуги, така и големите регионални различия в достъпа до навременна и качествена услуга.

Усилията през следващите месеци следва да са в посока овладяване на последствията от пандемията, връщане на нормалната работа на сектора, особено болничната помощ, намаляване на натоварването на медиците в спешна помощ и интензивните отделения и възстановяване на плановия прием в болниците.

Пътят напред

И накрая, да не забравяме, че в последните повече от 11 години с малко прекъсвания на власт е една партия. Това означава, че и на най-ниските нива в администрацията работещите са добили съответни навици, а тези, които не са приели определен маниер на работа, отдавна не са там, т.е. процесът на пречистване и изграждане на определен стил, нагласи и подход у професионалния чиновник отдавна се е случил. Той знае много добре как се правят големи реформи, знае и кога се започват - в първата година от мандата.

Ако няма пълна изненада в изборните резултати, единствената надежда за реални структурни реформи е, колкото и парадоксално да звучи, в настоящата пандемична ситуация – тя може да служи за компас и двигател на промяната. Ако не стартират дълбоки смислени промени в здравеопазването, бизнес средата и образованието, ни очаква сигурно последно място в периферията на Европа, коментират икономистите от ИПИ.