Икономиката преди етиката - мрачната стратегия за ваксинация на България

Приоритетните групи на Обединеното кралство са ясни. На първо място целта е да се намали смъртността на Covid и едва след това да се ограничи разпространението му. Първите пет групи, на които се предлагат ваксинации в Англия (с подобен модел в другите британски държави), обхващат всички над 65 години, започвайки от най-уязвимите.

Петрова заключава, че българският план за ваксинация „придава по-голяма стойност на държавния апарат и икономиката, отколкото на живота и здравето на хората“ и следователно „създава неравенство, като не дава приоритет на тези, които най-много се нуждаят от ваксини, и на тези, които вече се възползват от повече мощ и ресурси“.

През седмицата на смъртта на баща ми в България беше отчетено второто най-високо ниво на смъртност, свързана с Covid, в ЕС. Във Великобритания е отчетена четвъртата най-ниска смъртност в Европа, подчертава Късова. На 8 април (денят, в който е починал нейният баща), в България 7% от хората над 80 години са получили поне една доза ваксина, докато във Великобритания делът им е около 97%. Месец по-късно в България ваксинираните възрастни са само 10%.

Между февруари и април тази година смъртността за 70- до 89-годишните е била 124,5 на 100 000 в Англия в сравнение с 421,4 на 100 000 в България.

Ситуацията се влошава от неприличния разказ на правителството за третата вълна на пандемията, неуспешната кампания за ваксинация и медиите, които са обвинявани, че преследват скандали за сметка на ясната за разбиране информация и не успяват да държат сметка на управляващите.

„Животът на баща ми е един от хилядите изгубени в България. Той беше на 85, мъж с достатъчно жизненост, който трябваше да има повече време. Смъртта му бе предотвратима. Политиката на правителството се свеждаше до това, че той вече не е от икономическа стойност за обществото, така че животът му не си струва да бъде спасен“, коментира Късова.

И все пак подход, който разчита на ограничаване на Covid, а не на спасяване на животи, в крайна сметка е лош за икономиката. Като не защитава най-уязвимите, системата на здравеопазване е застрашена, пандемията се удължава и икономиката спира пак, посочва тя. Великобритания, където политиките също неглижираха  възрастните хора през първата вълна, коригира своя подход с програма за ваксинация, която цели опазването на животи.

Дали ценността, която правителствата поставят върху човешкия живот, е мярка за това колко добре е подготвена една държава за справяне с големи кризи? Склонна съм да мисля, че е така, заключава Късова.

*Става въпрос за Единния информационен портал, от който черпят ежедневна информация медиите в България - бел. ред.