Заговорът срещу турската лира

С цел стабилизиране на валутния курс, през ноември 2016 турската Централна банка вдигна основния лихвен процент - за първи път от почти три години насам. И тази мярка обаче не помогна много, затова пък засили призивите за по-строга парична политика. Президентът Реджеп Ердоган, който в миналото се представяше за "враг на лихвите" и иска да стимулира икономиката именно с ниски лихви, разкритикува остро повишаването на основния лихвен процент и засили натиска срещу Централната банка.

Според икономиста Шакир Туран от банка Odea обезценяването на лирата се дължи на
повишаването на лихвите. Той смята, че ако не бъдат предприети мерки за стабилизиране на валутния курс, през следващите няколко тримесечия икономическият ръст ще бъде изцяло стопиран, а инфлацията би могла да достигне двуцифрени стойности.

Турските власти вярват, че виновни за сегашните проблеми са чужди сили. Вицепремиерът Нуретин Джаникли например коментира оценката на "Мудис" за проблемите на турския банков сектор така: "Няма рационални причини за тази оценка. А след като няма нищо рационално в нея, значи е субективна. Това си е атака срещу нас."

На 9 ноември рейтинговата агенция Moody’s обяви, че инвестиционният климат в Турция като цяло се влошава и прогнозира, че през тази година печалбите на банките ще се свият заради спадналото кредитиране. И Чемил Ертем, съветник на президента Ердоган, е убеден, че вина за това имат чужди сили. Пред Анадолската информационна агенция той е казал следното: "Спадналото търсене на валута е спекулативно и е работа на чужди страни.

Частният сектор е силно притеснен от актуалното развитие. Според турските предприемачи, слабостта на лирата е най-голямата пречка пред инвестициите. Президентът на Браншовия съюз на фирмите-износителки на текстил и облекло Хикмет Танриверди изтъкна пред DW, че компаниите, които имат задължения в чужда валута, ще отбележат огромни загуби.

Според Али Кибар, председател на концерна "Кибар холдинг", от 20 години партньор на южнокорейския автомобилен гигант "Хюндай", действията на турските власти също са допринесли за девалвацията на турската лира. След неуспешния опит за преврат турското правителство предприе арести и сред турските бизнесмени като конфискува активите на задържаните. Това се случи малко след като президентът Ердоган се закани на фирмите, свързвани с живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен. Ердоган обвинява именно него за организирането на неуспешния преврат.

"Дори и да бъде отменено извънредното положение, несигурността ще продължи да тормози бизнеса. Не знаем дали няма да продължат конфискациите, нито как ще се отрази на фирмите това, че в ръководствата им бяха вкарани представители на държавата. Важно обстоятелство са също така и обсъжданите в парламента промени в конституцията. Бизнесът се нуждае от атмосфера на доверие", казва за DW Кибар.

Миналата седмица турският парламент реши да продължи дебатите по конституционната реформа, която би превърнала Турция в президентска република и би разширила властта на президента Ердоган. Противниците на турския президент го обвиняват, че се стреми към авторитарно управление. След неуспешния опит за преврат от юли 2016, повече от 100.000 души в страната останаха без работа - те бяха уволнени или освободени от длъжност, а около 40.000 арестанти очакват в затвора началото на съдебните процеси срещу тях.