Защо Швеция запазва хлабава монетарна политика

Шведската икономика процъфтява – по всички показатели. Коригираната според инфлацията продукция нарастваше средно с 2,8% от 2009 г. насам и с високите 3,2% през миналата година.

През април инфлацията бе почти 2% - целта, поставена от Riksbank, шведската централна банка. Но тя реши да остави лихвите на необичайно ниско равнище под нулата, на -0,50%. Освен това тя увеличава стимулиращото изкупуване на активи, известно като количествено улеснение, пише в свой анализ The Economist.

Какво прави Riksbank? Шведската централна банка не е единствената, която се държи миролюбиво. Следкризисният застой започна да дава път на стабилен растеж, но централните банки по света проявяват тенденция на предпазливост, тъй като често по-бързият растеж все още не води до по-висока инфлация.

Ръстът на американската икономика от години е оптимистичен и безработицата падна до 16-годишно дъно от 4,3%, но таргетът на Федералния резерв все още е 0,75 – 1%. Фед затяга политиката си – приключи собственото си количествено улеснение и започна да повишава лихвите, но по-бавно, отколкото възнамеряваше преди 2 г. В еврозоната Европейската централна банка (ЕЦБ) все още масирано изкупува облигации в усилията си да поддържа движението на инфлацията към целта си. Малки, отворени икономики са изправени пред допълнителното усложнение от прилива на капитали отвън, които могат да объркат собствената им монетарна политика. Балансът на швейцарската централна банка например се наду до над 100% от БВП поради опитите ѝ да укроти натиска за поскъпване на швейцарския франк, традиционно смятан за сигурно убежище. 

Riksbank има две конкретни причини да играе на сигурно. Във вътрешен план неотдавнашният скок в инфлацията може да е бил еднократен, причинен отчасти от поскъпването на самолетните билети и на енергийните цени. Нещо повече, покачвайки преждевременно лихвите през 2010 и 2011 г., Riksbank не желае да го направи отново, докато не бъде сигурна във високата устойчива инфлация. Вторият, международният фактор, може и да е по-важен в сметките на банката. Тя се опасява, че затягането на политиката, преди да го е направила ЕЦБ, в една икономика, тясно обвързана с еврозоната чрез търговията и капиталовите потоци, би довело до силно поскъпване на шведската крона. Това би направило вноса по-евтин и с това би свалило инфлацията, като едновременно би притиснало износителите.

Продължителният период на приспособяване от централната банка раздуха съществуващите аргументи за баланса на монетарните рискове. Някои официални лица се тревожат, че ниските лихви при стабилен растеж вероятно ще надуят цените на активите до опасни равнища. В Швеция опасенията се фокусираха върху цените на имотите, които скочиха с 8% през 2016 и с 10,8% през 2015 г. Всеобхватен финансов крах не е вероятен: банките се поучиха от тежката финансова криза в Швеция в началото на 90-те години и активите на шведските домакинства стабилно надхвърлят задълженията им. Въпреки това има опасения, че ако ипотечните плащания се повишат, съвкупното търсене ще спадне.

Средностатистическият швед вероятно е фокусиран върху други икономически предизвикателства, например работата по интегрирането на над 300 000 души, търсещи убежище, които пристигнаха от 2013 г. до сега. Но това е нещо, което далече надхвърля задълженията на Riksbank и е оставено на политиците да го преосмислят.