Пасивността на Японската централна банка е към края си

Какво още може да направи Японската централна банка (ЯЦБ), се пита на страниците на Financial Times Такужи Окубо, управляващ директор и главен икономист на Japan Macro Advisors.

Този въпрос измъчва от дълго време икономистите в Япония. ЯЦБ бе първата централна банка, която възприе политика на нулеви лихви през 1999 г. и количествени улеснения (покупка на финансови активи – бел. ред.) през 2001 г., а през 2010 г. стартира изкупуването на борсово търгувани фондове за акции. В края на 2016 г. банката започна да направлява дългосрочните лихви чрез политика за контрол на кривата на доходността (на ДЦК – бел. ред.)

В последните две години обаче ЯЦБ бе доста пасивна. Това се дължи отчасти на стабилната глобална икономика, но и на осъзнаването, че допълнителните действия биха предизвикали сериозни странични ефекти.

Финансовите институции в Япония бяха разгневени от политиките на ЯЦБ, особено след като през 2016 г. въвеждането на отрицателни лихви сви маржовете на печалба при кредитирането. Главният изпълнителен директор на Mizuho – една от най-големите банки в страната – поиска тази политика да бъде преустановена. Междувременно фонд мениджърите се обезпокоиха, че покупките на борсово търгувани фондове от ЯЦБ (тя държи 80% от тези активи) изкривяват пазарните цени.

Безметежните времена за ЯЦБ изглежда приключват. Японският износ, особено този за Азия, спада през последните пет месеца. Банката се опитва да запази спокойствие, твърдейки, че вътрешното търсене все още е силно. Това твърдение обаче е несъстоятелно на фона на свиването на частното потребление и бизнес инвестициите през първото тримесечие.

Време е ЯЦБ отново да се изправи пред въпроса: Какво още може да направи? Ако приемем, че при рецесия ще има сътресение на борсата, то една лесна опция за банката е да увеличи покупката си на борсово търгувани фондове, за да снижи пазарната волатилност.

Само покупката на борсово търгувани фондове обаче вероятно би била недостатъчна да предотврати задълбочаването на рецесията, особено ако чуждите централни банки започнат да понижават лихвите, което би оскъпило йената.

Японското правителство би могло да продава йени на валутните пазари, но такива интервенции в миналото се оказаха неефиктивни, когато не бяха подкрепени с последователна промяна в паричната политика.