Криптовалутите се провалиха като пари. Но регулаторите могат да ги спасят

Тези иновации дават заявка за успех, но също така представляват и риск, който регулаторите трябва да имат предвид.

-Може да изплашат потребителите. Стейбълкойните могат да се разменят за фиатни пари при фиксирани курсове, а балансите на фиатните пари в приложения като Strike например трябва да бъдат подсигурени. Но често те не са. Липсата на яснота може един ден да изплаши инвеститорите, ускорявайки евентуалния срив, когато всички тръгнат да изоставят позициите си.

Регулаторите трябва да настояват за гаранции под формата на висококачествени активи, най-добре фиатни пари. В САЩ това може да бъде постигнато като се изисква платежните приложения и емитентите на стейбълкойни да инвестират само в банкови депозити, които на свой ред са държани от Федералния резерв или като се дават тясно специализирани банкови лицензи, които позволяват отварянето на резервни сметки директно към Фед.

- Може да застрашат традиционните банки. Ако хората могат сигурно да съхраняват парите си в стейбълкойни и платежни приложения, те може да спрат да използват банкови депозити, лишавайки традиционните кредитори от средства за заеми. Свитото кредитиране на свой ред може да доведе до проблеми за икономиката.

Но скорошно проучване на Английската централна банка показа, че подобни притеснения може би са преекспонирани. Хората по-скоро ще го дават по-бавно, посочват властите, при възприемането на нова форма дигитални пари, давайки време на системата да се адаптира. Въпреки това регулаторите трябва да бъдат предпазливи, забранявайки стейбълкойните и платежните приложения да изплащат лихви или намалявайки тези, които получават по депозитите си към Фед. Подобни ограничения биха могли да бъдат облекчени на по-късен етап, щом веднъж властите могат да установят заплахите банковата система и кредитите.

- Те могат да бъдат хакнати или компрометирани по друг начин. едно нещо е приложенията на Facebook да останат недостъпни за ден, съвсем друго ще това да се случи на компания, която управлява международна платежна система. Новите протоколи все още не са сигурни – както показаха скорошните проблеми с блокчейн системата на криптовалутата солана.

Регулаторите трябва да изискват наличието на достатъчен капитал за абсорбирането на изненадващи загуби и да зададат стандарти за сигурност и управление – например като тестват устойчивостта на системата и установят кой носи отговорността за справяне с извънредни ситуации.

- Те могат да подпомагат престъпността. Криптоплатформите обикновено идентифицират потребителите само чрез адрес от букви и цифри. Това ги прави удобни за хакери, искащи откуп, хора, които укриват данъци и други престъпници – увеличавайки и притесненията, че по този начин може да се заобикалят международни санкции и закони срещу прането на пари.

Платформите и приложения могат и трябва да изискват идентифициране при необходимост от прилагане на закона.

За мнозина спекулативната мания около криптовалутите няма да свърши добре. Някои държавни представители, като финансовият министър на САЩ Джанет Йелън, са прави да призовават за спешни мерки справяне с растящия риск. Те обаче са прави и да не забраняват напълно криптовалутите, както Китай се опитва да направи. Увеличаващите се иновации така или иначе увеличават конкуренцията – както частната, така и обществената, за да се подобри финансовата система, която със сигурност се нуждае от известно подобрение. Резултатът може да е от полза на хората навсякъде по света – стига регулаторите да не изостават в защитата от бъдещите опасности.