Колкото повече се бави Фед, толкова по-трудно ще е приземяването за икономиката

В свой скорошен текст написах, че усилията на Федералния резерв на САЩ да озапти инфлацията ще завършат с неизбежно твърдо приземяване, посочва Бил Дъдли от Bloomberg. Това обаче ни оставя с въпроса кога ще настъпи рецесията в САЩ?

Моето предположение е, че вероятно няма да е тази година, а по-скоро през 2023 г. или 2024 г. Колкото по-късно се случи това, толкова по-тежко ще бъде.

Защо няма да има рецесия тази година? От една страна, икономиката е набрала значителна инерция. Активното наемане на служители и покачването на заплатите увеличават доходите на домакинствата, заради което те са в отлично състояние - обслужването на дълговете е на рекордно ниско ниво спрямо доходите, а правителствените плащания, свързани с пандемията, спомогнаха за ръста на спестяванията, което е още една причина потребителите да продължат да харчат. В някои сектори, като имотния и този на превозни средства, търсенето все още надминава предлагането, а дори търсенето леко да се разколебае, то предлагането ще нарасне с облекчаването на проблемите на снабдителните вериги.

Същевременно паричната политика и финансовите условия в САЩ продължават да се адаптират. Малко вероятно е основната лихва в САЩ да достигне неутралното според централните банкери ниво от около 2,5% до края на тази година, като се има предвид закъснелия старт на Фед.

Освен това ако инфлацията остане устойчиво висока и заплатите продължат да се покачват, неутралното ниво на лихвата ще е много по-високо от 2,5%, което създава допълнителна работа за Фед.

Следователно ако рецесията няма да е тази година, тогава кога ще е? Това ще зависи от реакцията на Фед към икономическите събития. Вземете например реалната възможност годишната инфлация рязко да спадне от върха си от 8,5%, достигнат през март. Достатъчно добри ли ще са тези новини, за да спрат Фед от затягането на паричната политика?

Подобно забавяне вероятно ще има две основни последици. Първо, краткосрочният риск от рецесия ще намалее. Второ, пазарът на труда ще остане силно затегнат и това ще възпре инфлацията от връщането ù към целевото равнище на Фед от 2%. Основната инфлация - без цените на храните и енергията - всъщност ще продължи да се ускорява заради нарасналите заплати и очакванията за по-устойчива инфлация. Следователно вероятно ще се наложи Фед да се намеси с още по-затегната парична политика от планираното, която ще доведе до още по-дълбока рецесия.

Това се случи в края на 60-те и 70-те години на миналия век. Понеже инфлацията не бе потушена насила в самото начало, тя продължи да се ускорява и тогавашният ръководител на централната банка Пол Волкър бе принуден да вкара икономиката в сериозна рецесия, за да озапти покачването на цените.

Изборът на Фед сега е ясен - ако действа по-рано, на фона на добре закотвените инфлационни очаквания, то цената по отношение на пропуснатото производство и нарасналата безработица би трябвало да бъде сравнително ниска. Ако обаче изчака и позволи инфлационните очаквания да излязат извън контрол, крайната сметка ще бъде по-скъпа.