Трябва ли Европа да отстъпи позиции в управлението на МВФ?

Борбата за преразпределение на силите в Международния валутен фонд (МВФ) се изостря. През последните години ресурсите на организацията нараснаха значително, което позволи финансирането на нуждаещи се страни в дните на финансовата криза.

Капиталът на фонда може скоро да достигне 1 трилион долара в сравнение с едва 250 млрд. през 2007 г. Подобно увеличение на средствата прави гласовете на отделните страни в организацията още по-ценни и изостря допълнително битката между развитите и развиващите се икономики, пише в коментар за Financial Times Пауло Ногуейра Батиста, представител на Бразилия и осем други страни в МВФ.

Последният епизод от този сблъсък изправи МВФ пред истинска криза. Основният спорен момент е представянето на Европа в организацията и фактът, че някои европейски страни се опитват да блокират всякакви промени. Последната реформа през 2008 г. почти не промени баланса на силите от развитите към развиващите се пазари.

Изморени от европейската инерция, САЩ направиха нещо безпрецедентно

През 1992 г., когато броят на страните членки на МВФ се увеличи в резултат на краха на социалистическия блок, директорите на фонда - финансови министри или президенти на централни банки - гласуваха за запазването на 24 места в борда на МВФ. Някои от тези места се държат от отделни страни, докато други представляват групи от страни. Правилата на МВФ обаче постановяват, че местата трябва да са само 20, освен ако 85% от гласувалите не решат да променят този брой. Тъй като САЩ държи 17% от тежестта при гласуване, страната има право да наложи вето над удължаването на споразумението за запазване на 24-те места и този месец Вашингтон обяви, че ще направи именно това.

Може и да не звучи толкова драматично, но стъпката оправдава определението, което получи сред анализаторите - „ядрена опция“. Решението на САЩ се оказа и пълна изненада за европейците, защото те просто не вярваха, че Америка ще се реши на такава крайна мярка. САЩ защитиха позицията си, като посочиха, че е необходимо по-широко представяне на развиващите се страни в организацията.

Това развитие дава нов тласък на преговорите за реформата, които през последните години на практика бяха замразени. Досега европейските страни даваха недвусмислени сигнали, че ще блокират приемането на съществени реформи, даващи на страни като Китай, Бразилия и Индия по-голяма тежест при вземането на решения.

За момента развиващите се страни имат твърде малко влияние върху кредитната политика на фонда, а Европа разполага с прекалено много гласове, посочва Батиста. На Европейския съюз се падат около 20% от световния БВП, като в същото време европейските страни държат 9 от 24-те директорски места, включително мястото на изпълнителния директор на МВФ.

Смелият ход на Вашингтон е катализатор за промяна, но в същото време представлява и риск за развиващите се страни. Ако не бъде постигнато ново споразумение, броят на директорските места може да падне от 24 на 20, което вероятно ще засегне четирите кресла с най-малка тежест при гласуването - директорите, представляващи френскоезичните африкански страни, Аржентина, Индия и Бразилия. Рискът това да се случи е малък, но последствията биха били огромни.

МВФ без Индия и Бразилия не би имал смисъл, коментира Батиста. Не би било убедително и изключването на Аржентина и други големи южноамерикански икономики като Чили и Перу, докато представянето на субтропическа Африка с един единствен директор би изглеждало ретроградно.

Определено обаче може да си представим МВФ с по-малко европейски места и със значително по-малка тежест при гласуване за европейските страни, посочва той. Именно това би направило МВФ по-балансиран и представителен.

Осъществяването на реформата ще бъде критичен тест за желанието на Запада да се адаптират към променящия се свят, пише Батиста. Най-вероятният изход е загубата на няколко европейски кресла в борда на МВФ и прехвърляне на тежестта при гласуване към развиващите се пазари. Това обаче в никакъв случай не е сигурно, коментира той.