Сделката за дълга е слаба утеха за щатската икономика

Постигнатата сделка, спасяваща САЩ от катастрофален фалит, в най-добрия случай е слаба утеха за икономиката на страната, която се оказа на ръба на стагнацията през първата половина на годината и все още не дава признаци за реалистично възстановяване, пише Ройтерс.

Ако бъде подкрепен от законодателите, планът за понижаване на бюджетните разходи с 2,4 трлн. долара през следващото десетилетие ще разсее част от несигурността, обхванала инвеститорите, бизнеса и потребителите, притеснени от спекулациите за вероятна нова тежка финансова криза в САЩ.

И все пак повишаването на дълговия лимит не премахва автоматично заплахата САЩ да изгуби първокласния си кредитен рейтинг -  развитие, което би повишило цената за финансирането на щатския дълг.

„Сделката ще има нищожен ефект върху икономиката. Орязването на бюджетните разходи няма да се случи през първите няколко години и това може да ви накара да се запитате дали ще се случи въобще“, казва Питър Мориси, професор по икономика от Университета в Мериленд.

Перспективата за бюджетни съкращения е последното нещо, от което се нуждае щатската икономика точно сега, коментират редица анализатори.

В петък икономистите бяха потресени, когато стана ясно, че щатската икономика е нараснала с едва 0,4% през първите три месеца на годината и с не особено забележителните 1,3% през второто тримесечие.

На фона на анемичното икономическо възстановяване демократите и републиканците в щатския Конгрес изглежда бяха съгласни поне по един въпрос още в самото начало на дебата – това че с ограничаването на дефицита не трябва да се бърза. Свиването на бюджетните разходи ще започне едва през 2013 г.

Президентът Барак Обама заяви в неделя, че първоначалните бюджетни съкращения, за които се очаква да са около 917 млрд. долара, „няма да се случват толкова бързо, че да са в тежест на все още крехката икономика“. Той допълни, че „генериращите нови работни места“ инвестиции в образование и научни изследвания ще бъдат запазени.

По-голямата част от мерките за затягане на фискалната дисциплина все още предстои да бъдат дефинирани.

Около 1,5 трлн. от планираните спестявания предстои да бъдат определени от междупартийна комисия в Конгреса - компромис, който оставя открит въпроса дали САЩ имат политическата воля да овладеят нарастващите дългови нива.

Според Трой Дейвинг от Barclays Capital през първата година сделката ще понижи бюджетните разходи с едва 25 -30 млрд. долара и това ще коства на растежа едва 0,1%.

„Това не е голям удар, но когато икономиката расте с едва процент и половина, много анализатори са на мнение, че моментът за налагане на фискални ограничения сега не е подходящ“, допълва той.

По-бързото орязване на бюджетните разходи би навредило на икономика, страдаща от високите цени на горивата, лошото време, причинило щети на земеделието, земетресението в Япония, депресията на пазара на недвижими имоти и високата безработица.

Предложения, обсъждани миналата седмица, включваха нови фискални стимули като удължаване на данъчните облекчения върху доходите на служителите.

Те обаче не бяха включени в постигнатата късно в неделя сделка, която се очаква да бъде гласувана от Сената и Конгреса в понеделник. Двупартийната комисия, която трябва да предложи допълнителни бюджетни ограничения за 1,5 трлн. долара до ноември, има мандат да моделира и мерките, които се очаква да бъдат гласувани днес.

Добра новина за потребителите и работодателите в САЩ е фактът, че според споразумението данъците няма да бъдат повишавани, а най-лошият сценарий – фалитът на САЩ, е избегнат.

Администрацията на президента Обама нееднократно предупреди, че ако дълговият лимит от 14,3 трлн. долара върху федералния дълг не бъде повишен до вторник, финансовият хаос е гарантиран.

Обама изрази загриженост и за ефекта от дълговия дебат върху доверието на бизнеса и потребителите. Той заяви в неделя, че се надява, че сделката „ще разсее облака на несигурността, надвиснал над икономиката“.

Според икономисти, участвали в проучване на Ройтерс, безработицата в страната, която за момента е 9,2%, се очаква да се задържи на същите нива.

Сделката „не допринася с нищо за възстановяване на доверието на потребителите и бизнеса“, казва Мохамед Ел-Ериан, изпълнителен директор на най-големия облигационен фонд в света  Pacific Investment Management Company (PIMCO).

„Това е така, защото безработицата ще е по-висока, растежът ще е по-слаб, а социалното неравенство - по-дълбоко (отколкото без фискалните ограничения)“, посочва Ел-Ериан.

Точно както средствата за стимулиране на икономиката, които Вашингтон може да си позволи, са на привършване, Федералният резерв (Фед) също е използвал почти всичките си амуниции.

През последните няколко години в опит да предотврати рецесията от 2007 г. - 2009 г. да прерасне в депресия, щатската централна банка задейства мащабна програма за вливане на ликвидност на стойност 2,3 трлн. долара и остави основните лихвени проценти близки до нулата.

Анализаторите не очакват Фед да предприеме нови стимули в подкрепа на растежа.