Стиглиц: Най-лесният вариант за еврозоната е северните държави да излязат от нея

Постигнатото през юли споразумение бе доста добро. С него се признаваше, че Гърция има нужда от външна помощ за постигането на ръст, но не бяха предоставени никакви пари, тъй като процесът на ратификация бе много бавен. Това показва, че проблемът на еврозоната все още не е разрешен.

Съществуват много институционални начини, по които това да се случи. Минималният е в Европейския фонд за финансова стабилност да се вкарат повече пари и да му се даде възможност за опериране със заемни средства, смята икономистът.

В по-дългосрочен план трябва да се емитират общи облигации на страните от еврозоната и да се предприемат много други стъпки, сред които е и признанието, че орязването на разходи и изискванията за балансиране не са начинът за изграждане на работещ съюз.

Проблемът на еврозоната е, че тя е изградена в рамка, в която основната заложена цел е ограничаването на бюджетните дефицити. Това е грешно. Ирландия и Испания например имаха излишъци преди началото на кризата, но възприеха погрешната идея, че чрез ограничен фискален дефицит ще се предпазят от проблемите.

Споразумението от юли щеше да бъде добро начало, ако обаче беше прието бързо. Това не се случи. От гледна точка на демокрацията действията не бяха толкова бавни. Два месеца за приемането на толкова ключови мерки не са толкова дълго време, но пазарите изискват по-бързи действия.

Така че аз не критикувам умерения ход, с който се взимат решения – това е заложено в природата на демокрацията, обяснява Стиглиц.

Подозирам, че занапред ще видим доста висока волатилност. Дали в крайна сметка еврозоната ще излезе по-единна от ситуацията обаче е твърде рано да се каже отсега.