В днешната криза Германия е в ролята на САЩ от 1931 г.

Паралелите със сегашната икономическа ситуация са плашещи: Ако искат да постигнат излишък по текущата си сметка, Гърция, Ирландия и Португалия трябва да следват политика на жестоки бюджетни икономии, наложена от страните кредиторки и финансовите пазари.

Безработицата в Гърция е 18%, в Ирландия – 14%, а в Португалия – 12%. В Испания тя е дори 22%. При това тези, които могат да помогнат не правят достатъчно – Германия и банкерите от немската централна банка настояват за драстични бюджетни икономии, в замяна на които предлагат частична и незадоволителна подкрепа.

Ако през 1931 г. САЩ и Франция бяха осигурили необходимата ликвидност за германските банки и правителство, съдбата на страната можеше да бъде различна. Може би щеше да е възможно политическата радикализация да бъде избегната. Политиката на САЩ в тези дни обаче беше изолационистка. Страната не искаше да се цапа с мръсната и объркана европейска политика.

Днес Германия играе ролята на САЩ. Както парламентът, така и правителството в Берлин се колебаят дали да предоставят необходимата подкрепа за обхванатите от криза страни. Чрез европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) Германия е склонна да гарантира дългове за едва 211 млрд. евро. Това не е достатъчно. Гаранциите за германската банкова система през 2008 г. възлизаха на 480 млрд. евро.

Германия продължава да държи на своя излишък по текущата сметка. На практика това са дефицитите на изпадналите в криза страни. По този начин Берлин не позволява на тези страни да печелят парите необходими за обслужването на нарастващите дългове.

Нещо повече, Германия яростно се противопоставя на идеята за предоставяне на ликвидни кредити от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Германските икономисти оправдават пасивната позиция на ЕЦБ със заплахата от инфлация. Те обаче бъркат историческите уроци от хиперинфлацията в Германия през 1923 г. с тези от дефлацията и безработицата през 1931 г.