Френско-британските страхове от 1989 г. се материализират

Между 1870 г. и 1945 г. двете страни са водили 3 войни. След края на Втората световна война френските и германските лидери бяха основен двигател на европейската интеграция, а избягването на евентуален четвърти конфликт се превърна в техен дългосрочен приоритет.

Първата стъпка към сегашния Европейски съюз (ЕС) беше Европейската общност за въглища и стомана, създадена през 1951 г. и целяща да гарантира съвместен контрол над ресурсите, използвани при война. По думите на тогавашния външен министър на Франция и архитект на идеята за европейско единство Робер Шуман, така евентуален въоръжен конфликт между двете страни би се оказал „материално невъзможен“.

И все пак четири десетилетия по-късно обединението на Германия, станало факт след падането на Берлинската стена, се оказа твърде голяма стъпка за Митеран и Тачър, разкрива доскоро класифициран документ от 20 януари 1990 г., съдържащ стенограма от среща между двамата лидери.

„Това ще изправи всички пред сериозен проблем“, казва казва Тачър. Митеран посочва, че „агенти“ на Западна Германия са агитирали за обединение в източните провинции.

„Ако пожелае, Германия може да постигне обединение, да вкара Австрия в Европейската общност и дори да си върне територии, които изгуби след войната. Те могат да вземат дори повече, отколкото Хитлер“, допълва Митеран.

Германският канцлер Хелмут Кол, който извърши обединението, се оплаква в мемоарите си, че Митеран е играел „двойна игра“ и че не е сметнал за необходимо да изрази опозицията си срещу обединението на Германия единствено защото е вярвал, че съветският ръководител Михаил Горбачов никога не би позволил това да се случи.

„Не го осъзнавах в онези дни – Митеран и Маргарет Тачър са залагали, че Горбачов никога няма да допусне обединена Германия в НАТО“, пише Кол в публикуваната през 2009 г. Vom Mauerfall zur Wiedervereinigung (От падането на Стената до Обединението). „Те  тотално се бяха самозалъгали“.

Подчертавайки мнителността на Митеран, документът го цитира да споделя, че „перспективата за обединение е превърнала германците в лошите германци, каквито обикновено са били“ и че „в поведението им личи определена бруталност“.

Поради натиска на Франция, която иска да задържи Германия в политическа и валутна усмирителна риза, Кол се съгласява да се откаже от германската марка въпреки обществената опозиция. Договорът от Маастрихт, подписан две години след обединението на Германия през 1992 г., предначерта пътя към валутен съюз.