Какво очаква банковия сектор в Източна Европа?

През 2000 г. проникването на банкови услуги в Източна Европа, измерено на базата на отпуснати кредити спрямо БВП, бе под нивото на други развиващи се пазари като Латинска Америка и Китай. Тази празнина създаде условия за значителен ръст в търсенето на банкови услуги.

Според анализа приходите от кредити и депозити в сектора (с изключение на Русия) растяха средно с над 14% на година между 2000 и 2007 г., което бе над три пъти повече от глобалния среден ръст от 4,1% и по-висок дори от този в Китай и Индия.

Въпреки благоприятните условия и инвестиционния оптимизъм едва няколко банки успяха да се възползват от значителните възможности за експанзия. Между 2004 и 2007 г. средната норма на „създаване на стойност“ (измерена чрез  възвръщаемостта на капитала (RoE) минус цената на капитала) бе едва 0,2%. За периода от 2004 до 2009 г. тя се понижи до -2%.

Този парадокс на феноменален ръст и ниска печалба може да се отдаде до голяма степен на нерентабилните оперативни модели на банките в региона. Банките тук работеха при модел, сравним с този в Западна Европа, въпреки че обемите на клиент в Източна Европа са приблизително на нива от една четиринайста от тези в Западна Европа, а потребителската мощ – една пета.

Повечето банки влизаха във всяка страна по отделно, в много случаи създавайки фрагментирана структура от подчинени операции в различните региони. Управлението бе насочено главно към дейностите в отделните страни, което позволяваше на банките да постигат ограничена синергия от своите портфейли. Бизнесът им често бе базиран на прекалено оптимистични прогнози.

Финансовата криза през 2008 и 2009 г. извади на показ крехкия модел на банковата система, което само утежни тези трудности.

Нови предизвикателства през следващите 10 години

В контекста на бъдещия период, печалбата в Източна Европа е тясно свързана с други части на света, а развръзката на дълговата криза вероятно ще засегне региона в значителна степен.