Какво очаква банковия сектор в Източна Европа?

При все това фундаментът за силен икономически ръст – растящо потребление, търговия и инвестиции, както и разширяването на ЕС към този регион – е все още налице.

Според компанията ръстът на потреблението и укрепващата общност от заможни потребители ще бъдат „впечатляващ попътен вятър в подкрепа на ръста на банковите приходи“.

В периода до 2020 г. тези приходи се очаква да се повишават средно с 12% на година, което вероятно ще бъде най-високото ниво в света за тези години.

За разлика от досегашния повсеместен ръст обаче, бъдещият вероятно ще бъде по-неравен, ограничен до някои региони, демографски групи и индустриални сфери.

Предизвикателствата, които се задават за банките, ще бъдат значително по-големи от тези досега. Те ще са свързани предимно със способността им да постигат нужната възвръщаемост.

Компанията очаква възвръщаемостта от капитала да се понижи от средно 15% в периода от 2000 до 2007 г. до 13% до 2020 г. Новите капиталови изисквания и регулации, по-скъпият кредитен ресурс и по-конкурентният пазар вероятно ще засегнат операциите на водещите играчи.

И така - как може една банка да излезе печеливша в такава затруднена среда? Според компанията банките трябва да предприемат четири стратегии.

Преструктуриране на бизнес портфейлите

Критичната маса позволявана банките да постигнат рентабилност от мащаба и да създадат допълнителна стойност. Това има изключително значение в Източна Европа, където разходите за бизнеса са по-високи в сравнение с постижимите приходи на отделен клиент.

Едва няколко водещи банки бяха в състояние да изградят достатъчно голямо портфолио във всички основни пазари. Това означава около 10% дял от всички пазари, на които тези играчи присъстват. По данни на компанията банки, които оперират на или над този праг, обикновено постигат по-добри резултати в сравнени с други по отношение на „генерирането на стойност“, или средна норма на възвръщаемост с 5,2 процентни пункта по-висока от останалите.

Модели за регионално управление

Успешните играчи трябва да постигнат баланс между ефективността чрез централизация и стандартизация на дейността си от една страна и създаването на стойност чрез осигуряване на нужната гъвкавост на местните си подразделения от друга.

Една от практиките на изминалото десетилетие бе множество от регионалните групи да позволяват на местните подразделения да водят почти автономна дейност. За в бъдеще банките могат да повишат своята рентабилност ако намерят удачни модели за централизация и ако развият стандартни продукти или процеси чрез регионални оперативни звена, подобно на практиката на някои банки в Африка.