Икономиите на мизерията

Миналата седмица Европейската комисия (ЕК) потвърди това, което всички очакваха – повечето европейски икономики се свиват. При това засегнати са икономики, които все още не са се възстановили напълно от последната рецесия.

Въпреки че това все още не е официална рецесия, единственият адекватен въпрос който може да си зададем е колко дълбок ще се окаже този икономически спад, пише в коментар за New York Times Пол Кругман, носител на Нобелова награда за икономика.

Въпреки всички проблеми в САЩ, брутният вътрешен продукт (БВП) на страната най-сетне надхвърли нивата отпреди кризата. БВП на Европа обаче все още е под този праг. При това, някои европейски страни преживяват икономически несгоди, сходни с тези от дните на Голямата депресия.

Икономиките на Гърция и Ирландия са се свили с двуцифрен процент, безработните в Испания са над 23%, а спадът във Великобритания вече продължава по-дълго от този през 30-те години.

Нещата можеше да не са толкова зле. Гърция щеше да има сериозни неприятности независимо от провежданата политика. В по-малка степен същото важи и за други страни от периферията на еврозоната. Европейските лидери обаче се постараха ситуацията да се влоши доста повече от необходимото, като подмениха рационалния икономически анализ с морални поучения, а уроците на историята - с фантазии.

В началото на 2010 г. политиката на тотални бюджетни икономии – ограничаването на правителствените разходи, дори с цената на висока безработица – се превърна в стандарт за европейските столици.

Според тази доктрина прекият негативен ефект от бюджетните съкращения върху безработицата трябваше да се компенсира от повишаването на „доверието“. С други думи бруталното орязване на бюджетните разходи трябваше да доведе до ръст на потреблението и инвестициите, докато страните, които не се придържат към тази политика страдат от изтичане на капитали и нарастване на цената на кредитирането.

Ако това ви звучи като една от идеите на Хърбърт Хувър (31-вият американски президент, оглавявал Белия дом от 1929 г. до 1933 г.), значи сте прави. Неговата икономическа теория е точно такава.

Сега обаче резултатите са точно такива, каквито са описани в анализите на три поколения икономисти и каквито можеше да очакваме, ако се бяхме поучили от историята.