Джефри Сакс: Теорията на Кейнс не може да реши днешните проблеми

Повече от 30 години от средата на 70-те до 2008 г. кейнсианският модел преживяваше своя интелектуален апогей. Сега теорията на Кейнс отново заема централно място в стратегията на администрацията на американския президент Барак Обама и лейбъристката партия във Великобритания. Време е обаче да преразгледаме този ренесанс, пише Джефри Сакс, директор на Earth Institute към Колумбийския университет в коментар за Financial Times.

Завръщането на кейнсианството, насърчавано в САЩ от бившия финансов министър Лорънс Самърс, носителя на Нобелова награда за икономика Пол Кругман и председателя на Федералния резерв Бен Бернанке, е обосновано с аргумента, че краткосрочната монетарна експанзия е необходима, за да се неутрализира негативния ефект от колапса на жилищния пазар.

В продължение на 4 години федералното правителство в САЩ реши да поддържа структурен (циклично коригиран) бюджетен дефицит от над 7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, лихвени проценти близки до нулата, както и да предприеме нова програма за стимулиране на икономиката през 2013 г.

Всичко това е гарнирано от последната инициатива на Федералния резерв (Фед), според която лихвите ще останат на сегашните почти нулеви нива, докато безработицата не спадне до 6,5%.

От 2010 г. никое европейско правителство не е последвало фискалната политика на Вашингтон. Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) обаче не изостават особено от монетарния модел на Фед.

Не можем да знаем колко успешни ще се окажат тези политики, поради липсата на исторически опит. Би било разумно обаче да таим сериозни съмнения. Обещаваното възстановяване на трудовия пазар не се е материализирало. Растежът остава муден. Съотношението на публичен дълг към БВП в САЩ почти се е удвоило от 36% през 2007 до 72% сега.

Кризата в Южна Европа често се обяснява от кейнсианците като следствие от бюджетните икономии и все пак основната причина за нея е нерешената банкова криза във въпросните страни и еврозоната като цяло.

В същото време икономическото забавяне във Великобритания има повече общо с кризата в еврозоната, спада на добива на нефт в Северно море и неизбежното свиване на банковия сектор, отколкото с опитите на британското правителство да балансира бюджета си.

Съществуват още 3 причини, поради които трябва да се съмняваме в кейнсианските възгледи. Първо, фискалната експанзия в общи линии се случи под формата на временни данъчни облекчения и пренасочване на плащания. Вероятно по-голямата част от така освободените средства са били спестени, а не инвестирани или похарчени.

Второ, близките до нулата лихвени проценти крият риск, който Фед за момента не желае да признае – раздуването на нов инвестиционен балон. Фед не иска да приеме, че балонът от 2008 г. отчасти е следствие на разхлабената монетарна политика на банката след 2002 г.

„Рязкото повишаване на ликвидността в излишък може да отклони инвестициите по начин, който да доведе до раздуването и впоследствие спукването на инвестиционен балон“, предупреждава икономистът Фридрих Хайек.

Трето, реалната опасност пред нас не се крие в евентуална голяма депресия, както кейнсианците твърдят, а в дълбока структурна промяна. Кейнсианците успяха да убедят Вашингтон, че или трябва да предприеме икономически стимули или да се примири с продължителен колапс. Това обаче е под въпрос. Наистина, за кратко, от края на 2008 г. до началото на 2009 г. съществуваше мимолетен риск от депресия. Той обаче беше следствие на паниката след неочаквания фалит на Lehman Brothers.

Сега не съществува опцията за завръщане към икономическия модел от преди кризата, с или без стимули. Нашето реално предизвикателство се състои в това да открием коренно различен модел на устойчиво развитие, завършва Сакс.