Мит ли е предимството на банките, които са твърде големи, за да фалират?

Лесен начин да добием представа за предимството на големите банки при заемането на средства е да намерим банки с подобно ниво на привлечения капитал и да сравним лихвите, които двете банки ще получат. Но това не е лесна задача, защото по принцип пазара не допуска малките банки да имат високи нива на ливъридж за разлика от големите. Това е още едно доказателство, че последните се радват на специалното си положение на пазара.

Фактите може да се окажат недооценени. Големите банки имат двойно по-голям ливъридж отколкото ако за изследваната група малки банки се включат откритите им позиции по сделки с деривати. Когато говорим за риска, който банката поемема и за сделките с деривати, които тя извършва, то трябва да припомним случая с „Лондонския кит“ Бруно Иксил, който нанесе загуби на JP Morgan за 6,2 млрд. долара.

Трябва да направим и едно уточнение. Анализът на Goldman Sachs не ни разкрива пълната информация. Групата на „малките“ банки включва някои не чак толкова малки и непредставителни институции като, например, американската Bancorp (с 355 млрд. долара активи), институцията за студентски кредити Sallie Mae и инвестиционното дружество Black Rock. Дори ако бъдат изключени от анализа, това може да не окаже влияние върху резултатите.

2. Предимството на големите банки при заемането на средства може да бъде обяснено и с големите обеми облигации, емитирани от тях.

Не е лъжа, че огромният обем може да бъде предимство. Ако размерът на емисията е голям, ценните книжа се купуват и продават по-лесно и са по-привлекателни за инвеститорите. Анализът изчислява размера на ликвидната премия на 0,2 процентни пункта. А какво всъщност ни показва ликвидната премия за предимството да си „твърде голям, за да фалираш“? Нищо. Големите кредитополучатели ще я получат без значение дали кредиторите им очакват подкрепа от правителството. Така че в крайна сметка това е без значение.

3. Големите компании в другите сектори имат дори още по-голямо предимство пред малките компании. Затова няма защо да се притесняваме за предимството, което банките имат.

Анализаторите разглеждат доходността на ценните книжа в сектори от химическа промишленост до транспорт. Във всеки един сектор те разглеждат 10-те компании с най-голям обем на продажбите. Анализът установява, че за 10% от компаниите с челни позиции лихвата по заемите е по-ниска за разлика от други 25% от компаниите, които са в дъното на класацията. От това правят предположението, че няма връзка между заемането на средства и намесата на правителството на всяка цена.

Да не говорим, че анализът смесва различни методологии – за сравнението в банковия сектор се разглеждат шестте най-големи по активи банки, докато в другите сектори се вземат предвид само 10% от компаниите с най-голям обем на приходите. Отново се игнорират различните нива на риск.

За повечето сектори причината е в това, че компаниите с високи приходи по презумпция трябва да бъдат най-нискорискови, а това им дава предимство да получат по-ниски лихви по заемите. Вероятно тези компании са и по-успешни и постигат икономии от мащаба. Това позволява да увеличат маржа на печалбата си, а това улеснява изплащането на дълга им.