Негативните ефекти от смелата парична политика на Япония

За жалост или не, това не е краят на историята.

Обезценяването на местната валута наистина прави стоките за износ по-евтини за чуждестранните купувачи. Но това оказва влияние и върху местните граждани, за които вносът става по-скъп. Това дава като резултат намаляване на търговския дефицит и намаляване притока на чуждестранни инвестиции в местната икономика. Но ако за произвеждането на стоките, предназначени за износ, са нужни вносни материали, то ефектът ще бъде увеличаване на разходите за единица продукция.

В конкретната ситуация – японските износители ще трябва да платят повече за материалите за производство на стоките, предназначени за износ. Ефектът е още по-видим при страни с експортно-ориентирани икономики. Но те нямат предимството при внасянето на суровини за производство на стоки, предназначени за износ. На никоя друга голяма икономика това описание не пасва освен за японската.

Ключовото си прозрение Мизес прави, когато разглежда дългосрочните ефекти от една такава политика. Едновременно с това по време на изследването той разглежда и краткосрочните ефекти.

Неефективността на политиката в дългосрочен план се проявява, когато човек разбере кога цените – и местните, и чуждите – си взаимодействат, за да определят валутния курс. В краткосрочен план износът ще се увеличи, но този ефект ще спре своето действие, когато в дългосрочен план валутните курсове се изравнят.

Ако политиката се окаже неефективна в дългосрочен план, то според Мизес и краткосрочните цели ще са илюзорни. Една парична политика, насочена към обезценка на валутния курс с цел насърчаване на международната търговия, ще предизвика хаос в националната икономика.

Високата инфлация, породена от увеличаването на паричното предлагане, пък ще понижи лихвените проценти. Едно от последствията на тази политика ще бъде увеличаване на разходите за потребление (Мизес нарича този ефект „свръхпотребление“), като населението ще спестява по-малко и ще харчи повече. Другият резултат от понижението на реалните лихвени проценти е т. нар. от Мизес „malinvestment” ефект.

Произведеното количество стоки трябва да отговаря на търсенето на населението. Но същевременно производството трябва да отговаря и на търсенето в бъдеще. Лихвените проценти координират планирането на производството с течение на времето. Също така те дават насоката на предприемачите за това кога да произвеждат стоки и колко дълго да продължи един производствен процес. Отрицателните ефекти от изкривяването на лихвения процент биха се проявили в един по-късен етап.

Нарушаването на естественото ниво на лихвените проценти чрез инфлационна парична политика дава отражение върху потреблението и производството. Икономиката в крайна сметка се поддава на австрийския бизнес цикъл в опита си да възвърне първоначалното си състояние и да се придържа към един по-устойчив модел.

Колкото повече неща се променят, толкова повече ситуацията си остава същата. Още преди 100 години Лудвиг фон Мизес е бил в състояние правилно да идентифицира недостатъците на експанзионистичната парична политика. Политиците трябва да научат тези важни уроци и да знаят какви биха били последиците от тези неуспешни мерки.